Живот, Новини, Статии, коментари

Мисълта като вселенска сила

През септември 1936 г. известният учен проф. Владимир Вернадский пристига в малкото селище Болшово край Москва. Започва работата си над книга, която сам ще нарече „Книга на живота”. Какво има предвид? В нея той вижда главното дело на живота си – от една страна. А от друга: подчертава изключителната й важност. Ще минат десетилетия преди неговото учение за ноосферата да бъде разбрано и значението му да бъде оценено. А това учение показва какви реални опасности дебнат човечеството, ако то неразумно използва своя висш потенциал, даден му от природата – разума, съзнанието.
Според Вернадский връзката между космическото и земното е винаги ВЗАИМНА. Човечеството е свързано с материално-енергетичните процеси в биосферата и не може да бъде независимо от него нито за минута. Не става дума само за екология в обикновения смисъл на думата. Ученият акцентира върху много по-страшна сила – силата на мисълта на разумното същество Ноmо sаpiеns.
Днес, почти 70 години след прозрението на Вернадский, влиянието на близкия и далечния космос върху хората у никого не предизвиква съмнение. Как обаче човекът с неговото мислене, с разума си въздейства върху процесите в космоса? Това е значително по-малко проучено и известно. И все пак могат да се приведат редица убедителни доказателства за обективното съществуване на такова влияние. Например при измерване в 20 различни райони на Башкирия учените забелязват, че в определени дни по цялата територия се наблюдават резки изменения на гамафона, т. е. на естествената радиация. В някои дни амплитудата на емисията е два пъти над средната стойност.
И следва учудваща закономерност: 9 дни след такова състояние на фона настъпва рязка промяна на времето – най-често то се разваля. А след около 40 дни в районите с повишена сеизмичност стават силни земетресения.
Ето някои изследвания, направени още през далечната 1995 г. Най-мощни импулси в гамафона са регистрирани на 1, 2, 22 март, 19 април, 2 и 15 май, 17 август, 6 септември, 2 октомври. В света през тези дни се случват сериозни катаклизми.
На датите 15 май, 17 август, 6 септември, 2 октомври се провеждат китайски и френски ядрени взривове. Отрицателните последствия от тази човешка дейност в планетарен мащаб са добре известни, но анализът на влиянието им върху климатичните и сеизмичните параметри на Земята показва любопитни съвпадения.
На 17 август Китай провежда ядрени опити, а 40 дни след това избухва вулкан в Нова Зеландия и земетресение със сила 8 бала в Ингушетия.
На 6 септември ядрени опити прави Франция. 9 дни по-късно, на 15 септември, след 30-градусова жега в Башкирия пада сняг, а в Япония (17 септември) минава мощен тайфун. Опустошителен тайфун вилнее на Големите Антилски острови. 40 дни по-късно (на 18 октомври) има земетресения в Африка и Таджикистан, на 19 октомври – в Япония, на 20 октомври – в Мексико.
Остават датите 1, 2, 22 март, 19 април и 2 май. В тези дни техногенни въздействия върху планетата не се наблюдават. Случват се обаче инциденти в обществено-политическия живот. На 1 март е убит известният руски телевизионен журналист В. Листев. На 20 март е кървавата газова атака в токийското метро. На 19 април е взривена обществена сграда в Оклахома Сити. На 1 май Хърватия напада Сърбия. Тези престъпления, които потрисат десетки милиони хора в Европа, Япония, САЩ, предизвикват огромна вълна негативни емоции.
Руският учен Фаткулин стига до извода, че както слънчевите изригвания и ядрените взривове, така и енергията от възмущението на огромен брой хора предизвикват колебания в магнитното поле на Земята. Тя от своя страна генерира променливи подземни и йоносферни течения, които причиняват подземни и атмосферни смущения. Тук можем да добавим още един впечатляващ извод: енергията на негативните емоции по силата си е еквивалентна на енергията при атомен взрив.
Аналогични изследвания се провеждат в много страни – САЩ, Англия, Швейцария, Индия и др. Учените потвърждават влиянието на психоемоционалния статус на група хора върху социалните процеси в обществото. Във възможностите човек да влияе върху околната среда с мислите си няма нищо мистично – ако си припомним най-новите научни схващания, според които около него съществува цял комплекс от полета с най-различен характер.
В зависимост от това за какво мисли човек, се променя функционирането на системите в организма му и съществено се изменя спектърът на излъчваните полета. Тези факти имат солидно потвърждение в експериментални клинични изследвания.
Мисълта е велика сила, може да бъде както съзидателна, така и разрушаваща. Тя силно влияе върху всички живи същества и, разбира се, върху човека. Именно съзидателните мисли, изпълнени с любов, създават в дома атмосфера на уют, спокойствие и щастие. Звучи малко мистично, но е истина, доказана научно. И освен това зимните празници са особено подходящи и за мистика, и за добри мисли. Не ги пестете, ако искате да се сбъднат.

Проф. Геннадий Маклаков
Надежда Георгиева

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*