История, Култура, Новини

Музеят посреща 3 март с нова експозиция и паметен кът

В навечерието на националния ни празник, през януари, Историческият музей получи три нови много значими дарения.
Като добавка към великолепната колекция „Златен извор” от Мария Йончева нейният наследник Христо Йончев подари на музея много стари фотографии, документи, чудесни предмети от възрожденската епоха, които веднага бяха включени към постоянната експозиция на музея. Новите материали значително ще обогатят колекцията „Златен извор” и респективно като цяло историята на Самоков.
Проф. Ивана Енева от Националната художествена академия дари над 140 оригинални широкоформатни цветни фотографии на проф. Михаил Енев. Те са по три теми, посветени на манастирската култура, на българската светиня в Атон – Зографският манастир, и на Самоковската художествена школа.
Третото дарение е скулптура на проф. Богдан Филов. Получихме я от  Светла Хантова, племенница на неговата съпруга Евдокия Петева-Филова – личност, заемаща важно място в културния живот на Самоков след 1957 г., когато е интернирана в нашия град без право на работа. Тя е съпруга на бившия премиер, изкуствовед към Етнографския институт с музей към БАН. Именно тя прави българската шевица известна в цяла Европа. Едно от професионалните й постижения е огромна представителна изложба с български шевици и костюми в Хага през 1930 г. Написва и монография за Никола Образописов, публикувана след смъртта й.
Това дарение е ценно още повече с това, че създаването и утвърждаването на музея е свързано с личността на Богдан Филов. В 1936 г., когато с царски указ е създадена музейната институция в Самоков, проф. Богдан Филов е директор на Археологическия институт с музей към БАН, той всъщност е и негов учредител. Близък приятел и съветник е на създателите на нашия музей Наум Хаджимладенов, Васил Захариев, Христо Йончев-Крискарец и Георги Белстойнев.
Като археолог и историк проф. Богдан Филов много добре е знаел мястото на Самоков в културната история на България и всячески е съдействал за неговото популяризиране. Друг огромен негов принос е, че в 1940 г. той прави първата копка за построяване на сградата на музея, а през 1943 г. дарява 100 хил. лв. за довършване на самата сграда. Особено важно е, че през тази година се навършват 80 години от започване на първата сграда в България, строена специално за музей.
По случай националния празник 3 март два дни по-късно – на 5 март, ще открием допълнение към постоянната експозиция на музея, посветено на самоковското оръжие през Възраждането, както и паметен кът със скулптурата на проф. Богдан Филов във фоайето на музея.
Скулптурата е от бронз, сътворена е през 1940 г., и неин автор е Янко Павлов, дългогодишен скулптор към тогавашното Министерство на просвещението и университетски преподавател по архитектура. Проф. Богдан Филов е изобразен като ректор на университета. Облечен е в ректорска тога и държи евангелие и ключ – ключът на познанието.
Личността на Филов за някои хора е спорна и притеснителна с факта, че именно той подписва тристранния пакт за включване на България във Втората световна война. Това е причината и дни след 9 септември 1944 г. да бъде арестуван, съден от т. нар. Народен съд и през 1945 г. да бъде застрелян.
Документите и събитията трябва да се разглеждат и разбират. След демократичните промени, през 1996 г., Върховният съд реабилитира Богдан Филов напълно. И е крайно време личността на проф. Богдан Филов да заеме полагащото й се място в политическата история на България.
Много лесно е на хората да се дават и лепят етикети, в случая, че той е виновник за включване на България във войната, че той е виновен за депортирането на българските евреи от Гърция и Македония – все неща, за които дори и сега продължават да се тиражират неверни факти.
На поддръжниците на такива пасквили е редно да съобщим, че включването на България в Тристранния пакт става през 1941 г., когато 680-хилядна германска армия стои на брега на Дунав и чака решението на страната ни. Точно пет са предложенията и исканията на Адолф Хитлер България да вземе страна. За всички е ясно, че не е едно и също огромната германска армия да мине през България като съюзник или като окупатор по посока на Гърция.
Документирани факти са опитите България да запази неутралитет до последно. Да не забравяме, че Комунистическата партия също има сериозно участие в подбуждането на правителството да сключи този пакт. Това е дейността по време на Соболевата акция през 1940 г.
Относно евреите също е сериозно документирано, че българските евреи от Гърция и Македония към онзи момент не са български поданици и не е имало никаква възможност депортирането да бъде спряно.
И не на последно място личността и всички действия на проф. Богдан Филов показват, че той е пламенен патриот, воден единствено от националните интереси. Негови са думите: „Националсоциализмът може би е добър за Германия, фашизмът за Италия и болшевизмът за Русия, но нито един от тях не е желан от България, нито България желае да бъде легионерска държава /имайки предвид Румъния/. Царят и народът единодушно искат да останат извън войната.”
Филов категорично заявява, че България желае единствено мирна ревизия на териториалните граници /като визира отнетите територии на страната ни с излаз на Егейско море след Първата световна война/.
Ние, като самоковци, които ежегодно празнуваме боевете при Чаталджа, Дойран, Криволак, мигар не сме съгласни, че националният въпрос има нужда от решение!? Нали с тази идея стотици самоковски герои оставиха праха си по бойните полета! Всеки държавник е воден във всичките си действия от идеала за национално обединение. Към 1940 г. това е било реална възможност.
Но все пак за нас по-важна е дейността на проф. Богдан Филов като учен и радетел за отстояването на културната идентичност на България. Именно той е човекът, който разкрива пред целия свят стойността и значимостта на тракийската култура и наследство. Неговите археологически изследвания, публикувани в цяла Европа, разкриват, че древните цивилизации в България са основополагащи за културата на Европа и че нашите предци не са били случайни.
Относно предстоящото откриване на 5 март на експозицията с оръжие, ще покажем на широката публика съвсем непознати неща. През миналата година успяхме със собствени средства да реставрираме над 30 експоната, които повече от 90 години са стояли съхранявани в касите на музея. Това е оръжие, датирано от 18-и и 19 век, което показва, че Самоков като град на желязото не само е изнасял желязо за известни тюфекчийници в Сливен, ами е имало и местни майстори, които с изключително умение са правели оръжие – огнестрелно и хладно. Имало е тук много работилници, в които оръжие е било поправяно, но и произвеждано.
Впечатляваща е художествената му изработка с използването в декорацията на благородни метали, полускъпоценни камъни, корали. Изпод вековната ръжда на тези образци се разкриха надписи, инициали на собственици, печати на производители, които тепърва ще осветлят тази неизвестна страница от нашата история.
Това е само част от дейността на музея за първите месеци на тази вълшебна 2020 година.
Тази година предстои да честваме и юбилеи от създавдането на музея, от построяването на сградата, от рождението на Захарий Зограф. Имаме желание именно през тази година да направим и каталог, и изложба на самоковската шевица.
Имаме и готовност, и много предложения за гостуващи изложби. През април по покана на русенското гражданство ще гостуваме на Художествената галерия в Русе с изложба на Христо Йончев-Крискарец.
В продължение на два месеца гостувахме на Бургаския регионален исторически музей с фотоизложба за стария Самоков. Тя предизвика голям интерес, отразена бе и в телевизията, и в печата. Все още продължава  гостуването ни с изложбата за художника Димитър Радойков в Казанлък.
Колективът на Историческия музей е силно амбициран тази година да се раздаде изцяло, защото виждаме, че интересът, към това, което правим, го има и ние няма да предадем своите съграждани.
Каним всички в музея на 5 март, четвъртък, от 17 ч. за откриване на новата експозиция с оръжия от епохата на Възраждането и на паметния кът за проф. Богдан Филов.

Д-р Веселин Хаджиангелов,
директор на Историческия музей

Leave a Reply