Живот, Новини, Статии, коментари, Читателски

Най-голямата любов не е човекът

Нещата от живота

Всеки е влюбен в някого или в нещо. Едни предпочитат хората, други – вещите. И какво от това!? Нито хората, нито вещите имат стойност, щом си остават заменими. Щом можем един ден да изоставим любимия човек заради материални облаги или щом той може да ни изостави заради наивна изневяра. Щом можем да заменим сантиментален предмет за нещо по-ново и кичозно. Всичко се подменя, подновява и на фона на цял един живот единствено чувствата стареят заедно с нас, но и те, като хората и вещите, един ден стават непотребни…
И аз си имам една любов. Скрита. Съкровена. Истинска. Болезнена. Любов, за която не говоря, защото не поднесените думи са знак за любовта, а поднесеното ми сърце.
Влюбих се неотдавна. Преди осем години. Тогава бях още дете. Бях 11-12- годишна. То и сега е съмнително дали съм голяма, но все пак ЕГН-то расте. Ще си кажете, каква е тази любов – ученическа; или пък, че изобщо не е любов, а някакво детско увлечение, породено от симпатии. Не е съвсем така.
Има различни любови. Към хората. Към природата. Към животните. Към работата дори. Всеки индивид може да изпитва любов към всичко удушевено и неудушевено, което е възможно да съществува и да фигурира в живота му… Но има и много особени любови, като моята. Аз не се влюбих в нещо. Аз се влюбих във всичко. В цял един свят с безброй много животи, съдби, времена, хора, природи и всичко, което някога е имало и ще има на света, че и отвъд него. Влюбих се в нещото. Звучи странно, нали? Ами да, странно е.
Моята любов е черна. Мракът надделява над нея и всяка нощ я поглъща. А когато реша да я споделя с хората, тя е като красиво цвете, което поливаме с думи, разкопаваме с движения пръстта около него и то пониква и разцъфва пред очите им, огряно от десетки малки разноцветни слънца.
Да, правилно разбрахте, моята най-голяма и истинска любов е театърът, а сцената е нашият свят на споделени чувства.
Театърът… Сцената… Това е най-голямата ми любов! Може да е странно. Може да е смешно. Може да ви се стори дори глупаво, но аз по-голяма и истинска любов от тази не познавам. Няма по-необикновена от тази любов!
Разликата между моята любов и вашите любови е много елементарна. Вие живеете един живот, притежавате определени чувства и емоции, една или няколко любови, грешите, заблуждавате се, губите ги, връщате си ги и се въртите в един безкраен кръг на заменки, и никога нямате всичко онова, което ви се иска накуп, в едно.
А при мен е много лесно. На сцената аз имам всичко. Мога да бъда всякаква, без да изгубвам или променям себе си, защото мога да играя всяка една роля и да бъда каквато си пожелая. Мога да се влюбвам във всичко и всекиго, без да губя или заменям никоя от тези любови, защото във всяка следващата сцена или пиеса мога да изживея отново някоя стара или да изгоря в някоя нова любов.
Мога да имам всичко. Мога да живея навсякъде във времето. Мога да изживявам всеки отминал момент стократно или да изживявам стотици нови моменти. Мога да бъда навсякъде, да имам и да правя всичко, без да губя и частица от минало, настояще и бъдеще. Не мога да изгубя себе си, нито някой момент от живота си, защото сцената не ми отнема нищо, а е способна да ми върне всичко.
Ето това е разликата между вашия живот и вашите емоции, чувства, изпитания и мечти и моя – животът на сцената!
Най-голямата любов не е човекът, най-голямата любов е театърът, защото ни дава, без да отнема нищо от нас! Можем да бъдем всеки, да имаме всичко, да изживеем всичко, да бъдем навсякъде в природата, по света, във времето и същевременно никъде, можем да се раждаме и да умираме колкото пъти си пожелаем, да сбъдваме мечтите си и просто да принадлежим на безкрайността…
Моята най-голяма любов не е човекът, защото той не може да ми даде нищо от това, което ми дава театърът! Защото той не може да бъде и частица от това, което е сцената! Защото той не може да направи и нищожното, което във вечния си танц правят театърът и сцената, слети в едно!… Моята най-голяма любов не е човекът! А твоята?

Зоя Станкова

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*