История, Култура, Новини, Статии, коментари

Невена Митрева: “Самоков е пионер на родната фотография”

В историята на българската фотография Самоков отдавна е заел полагащото му се място на възрожденски център на това ново изкуство, наричано от неговите самоковски пионери „светлопис“.
Кои са първите български фотографи и защо точно нашият град посреща Освобождението с четири фотографски ателиета? Това са представители на възрожденската интелигенция, двигатели на стопанската и културната модернизация на Самоков, бъдещи индустриалци, търговци, а четирима от тях – кметове на Самоков.
Несъмнено най-видният представител на това ново изкуство и занаят е Анастас Карастоянов, родоначалник на най-известната българска фотографска династия – неговите синове Иван и Димитър са сред видните фотографи на свободна България; внукът Бончо е сред първите български кинооператори, а Божидар е известен фотожурналист и придворен фотограф.
Син на първия български печатар Никола Карастоянов, Анастас се занимава с графично изкуство – той гравира илюстрациите за книгите на своя баща. Новото художество – фотографията, естествено измества традиционното изкуство на иконописта и книжните икони – щампите. Нови данни говорят, че още през 1858-1859 г. той е започнал да снима в Белград, в ателието на Анастас Йованович. Това връща назад историята на българската фотография с най-малко 5 години.
Още един самоковски фотограф е художник – синът на Димитър Зограф, Иван Доспевски. Наред с иконите рисува и със светлината – в свой фирмен знак се назовава „фотограф“ и „живописец“. Първото фотоателие в самия Самоков е неговото, от около 1861 г.
Интересна е и личността на Ксенофонт Смрикаров – братът на Виктория, съпругата на Анастас Карастоянов. Гостувал често в Белград, и той имал фотоапарат и снимал своите клиенти в работилницата си за мъжки костюми по европейска мода в Самоков. Той е един от основателите на модерната текстилна фабрика „Бъдещност“.
Да създадеш школа, да обучиш и дадеш занаят на нови последователи – в това се състои историческата роля на Карастоянови за развитието на фотографското изкуство в България. След известния курс по фотография, организиран от Иван Карастоянов в Самоков през 1872-1873 г., в града се появява ателието на Димитър Германски, а малко по-късно – на неговия ученик и съдружник Хаджи Петър Хаджимитов. Освобождението заварва в града ни четири фотоателиета. А първите фотографски ателиета във Видин и Горна Оряховица откриват самоковците Христо Иванов и Иванчо Захариев.
И след Освобождението Самоков продължава да бъде фотографски център. Димитър Германски работи в съдружие с Ноев, а неговият син Атанас Германски – в съдружие със Сотир Костов, Анастас Белковски и Ангел Хаджимитов, който по-късно има свои фотоателиета – фото „Хаджимитов“ и фото „Мусала“. С фотография се занимават и Стоян Кантарджиев, Тодор Кацаров, Христо Маджаров с фото „Мимоза“, Михаил Кръшняк и др. На тях дължим безценни уловени мигове от историята на района.
Традицията на фотографията в града ни се поддържа и от мнозина любители. Наред с професионалните фотоателиета през 60-те години на XX в. в града ни е учреден фотоклуб „Анастас Карастоянов“ към Профсъюзния дом на културата, с богата дейност. Ежегодно клубът урежда свои изложби на художествена фотография, през 1973 г. е деветата поред. През 1977 г. жури на сп. „Българско фото“ определя наградените творби. Нека да споменем някои имена в историята на този фотоклуб – Генко Дончев, Георги Григоров, Венера Деянова, Борис Гончев, Драгомир Йончев, Любомир Борисов, Младен Катранджиев със самостоятелни изложби, Надка Вардарова и още 50 души.
Историческият музей направи усилия през 1996 и 1997 г. да продължи фотоизложбите с конкурсен характер, с две тематични изложби и скромен награден фонд.
Днес, в ерата на дигиталната фотография, е още по-важно традицията на фотографското изкуство да бъде поставена на високо художествено ниво, за което се надявам да допринесе новоучредената национална награда на името на Анастас Карастоянов.

Невена Митрева,
уредник в Исторически музей – Самоков
/Слово, произнесено при връчване на наградата „Анастас Карастоянов”; заглавието е на редакцията/

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*