Борба, Новини, Спорт

Николай Кашинов или историята на един световен шампион

Самоковецът Николай Кашинов преобърна представите за борбата по време на световното първенство за ветерани в Пловдив /10-15 октомври/. След като стана световен шампион в класическия стил на 11 октомври, Кашинов се пребори и за бронзов медал в свободния стил при 46-50 годишните борци до 100 кг!
В събота, на 14 октомври, нашият съгражданин победи с 3:2 състезател от Република Южна Африка преди да загуби на полуфиналите от представител на Киргизстан. В решаващата битка за третото място Кашинов се затвърди като кошмар за борците от най-южната държава на Черния континент, като отново се разправи със състезател от тази страна с убедителното 8:2. Шампион в същата категория стана спортист от Иран.
„Мондиал 2017” събра на едно място над 750 борци от 52 държави. Българският национален отбор завърши с общо 16 медала от различните категории и възрастови групи.
Специалистите са категорични, че съвсем не са много борците, които могат успешно да се борят на тепиха и в класическия, и в свободния стил, където са позволени захвати и под кръста. Успехът на Кашинов е забележителен, още повече, че при надпреварата в сряда той счупи пръст на едната ръка…
Какво е чувството да си световен шампион и как, вече понатрупал години, човек гледа на спорта? Как се създава семейство от шампиони? Потърсих отговорите на тези и други въпроси в разговор с Николай броени дни след триумфа му в Пловдив.
„Чувствам се добре, защото тези медали са оценка на вложения труд в подготовката. Иначе успехът си е успех, но животът продължава, работата те чака”, скромно заяви роденият през 1971 г. шампион. И добави, че повече се вълнува от успехите на дъщерите си.
Както „Приятел” вече писа, Ралица Кашинова стана абсолютна републиканска шампионка по културизъм в категория „Бикини фитнес” дни преди победите на баща си. Сестра й Александрина пък е неколкократен държавен първенец по борба.
„Рали беше сред първите момичета, които започнаха да се занимават с борба в Самоков, а сега се представя отлично и в сферата на културизма. Впоследствие и Александрина се запали по борбата. Не съм настоявал обаче да тренират, така си пожелаха сами. Тя продължава да се занимава с борба под ръководството на Петър Касабов в „Левски”. Миналата година завърши средното си образование, а сега се записа да учи в ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград с треньорски профил. Много е амбициозна и има мечта да се класира за олимпиадата в Токио през 2020 г. Другият месец пък отива на световно за младежи до 23 г. в Полша”, коментира щастливият и горд татко.
Самият той е бил близо до участие на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. „Тогава обаче се толерираха предимно столичните клубове „Левски”, ЦСКА, „Славия” и „Локомотив”. И мен няколко пъти са ме канили в „Олимпийски надежди” в София, но въобще не съм се замислял над предложенията и останах верен на Самоков”, спомни си Николай. По това време учел в ССУ „Георги Димитров” /сегашното СУ „Никола Велчев”/. Като юноша тренирал единствено при настоящия зам.-кмет Васил Сайменов, на когото и досега е благодарен. През тези години е победител в редица състезания, става шампион на България във всички възрастови групи, в които се състезава, печели и международни надпревари. Класира се шести на световното за младежи в Чехия през 1991 г.
Продължава да се бори и докато отбива военната си служба. Именно там – в казармата, сред шеги и закачки, се пробва с приятели в свободния стил на борбата. „Е, и сега – на тренировки, понякога се сборвам с момчетата от клуба”, поясни Кашинов. В момента работи като шофьор към хотел „Иглика” в Боровец, но продължава да се занимава с борба, помага на самоковските борци, а понякога замества и техните треньори.
Върнах го в зората на демокрацията, след казармата. „Състезавах се някъде до средата на 90-те години на миналия век в Етрополе, където заплащането от съседната мина „Елаците” бе много добро. Тогава станах държавен шампион и при мъжете. Впоследствие обаче спряха парите и се върнах да работя в Боровец. Близо 10 години бях и треньор в Спортното училище”, продължи историята на живота си Николай Кашинов.
Попитах го все пак дали се е готвил специално за планетарния форум в Пловдив.
„О, да. Подготовката ми за световното за ветерани започна още от януари и продължи девет месеца. На предишното световно в Атина през 2015 г. станах пети с по-сериозни натоварвания в рамките на само един месец. Тогава си казах, че ако искам да постигна нещо повече, трябва да се готвя далеч по-сериозно и продължително. Все пак на тепиха всичко зависи от теб и трябва да имаш добра функционалност, да си технически грамотен и физически издръжлив. Затова се пробвах и на държавното през зимата, където станах трети в своята категория, а по-късно, когато националите имаха лагер в Самоков, тренирах заедно с тях”, изуми ме Николай. Изненадите обаче продължиха.
„През тази година завърших магистратура „Спорт за високи постижения” в НСА. Дипломната ми работа бе свързана с началото и развитието на борбата в Самоков. Първите архивни документи, които успях да намеря, бяха от 1952 г. Описах развитието на този спорт в града ни от този момент до миналата 2016 г.”, разказа Кашинов.
Той изрази и съжалението си, че в България спортът за ветерани не е толкова добре развит, както в други държави.
„Шампионите от Иран на световното за ветерани в Пловдив например получиха хиляди долари за своите постижения. Там, а и не само в Иран – в много държави по света, борбата е религия, има си календар за състезания при ветераните и те се чувстват ценени и уважавани…”, с респект към тези страни, но и с болка и тъга, породени от българската действителност, сподели неостаряващият спортист.
Запитах се как се чувства жена му Детелина – не се ли притеснява за него и за децата?
„Вече е свикнала и не се притеснява – все пак цял живот съм по лагери и състезания и някак, покрай мен, като че ли претръпна”, усмихна се Николай.

x x x

Николай Кашинов е живо доказателство, че човек се учи през целия си живот. Той доказва и максимата, че когато си отдаден на едно нещо, то ти се отблагодарява. А, да знаете само как ми се иска всичките ни шампиони, всичките ни спортисти, а и не само спортистите, да бяха толкова скромни, откровени и добронамерени като Николай Кашинов…
Струва ми се обаче, че най-ценното от тази история не са титлите и медалите, а примерът и поуките, които могат да се извадят от историята на този голям шампион. Със сигурност животът и спортът са го „очукали”, както се казва, оттук-оттам. И как е отговорил той на тези предизвикателства?! – продължил е напред, продължил е да се бори в прекия и в преносния смисъл на думата, отговорил е с упорство на предизвикателствата на съдбата. Тя, струва ми се, не е останала коравосърдечна и безпристрастна и му е подарила една вълшебна приказка. А най-хубавото в тази история е, че съдейки по амбициозните му и отдадени на спорта и развитието си дъщери, най-доброто предстои!

Делян Василев

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*