Новини, Туризъм, Шарен свят

Н. Дашина: “Висините ме привличат, това ми е страст!…”

Сред прекрасната зимна пустош, 1989 г.

Надежда Дашина

Заслужилата планинарка Надежда Дашина:
“Висините ме привличат, това ми е страст!…”

Преди години…

18 май 2002 г. – над Сефер чешма

– Завършила съм гимназия в Самоков. Много активни бяхме тогава – през 1959-а, 1960-а, 1961-а, ние, участниците в ученическия туристически клуб. Водеха ни изпитани планинари и туристи – Васил Шехтов, Велчо Велчев… С тях бяхме на курсове, из планината, на хижи…
Завърших техникума за медецински сестри в Дупница и нали вече бях обикнала планината, все си представях как ще работя а Мальовица. Нещата се завъртяха така обаче,че работих 6 години след завършването като медицинска сестра в Момин проход. После преминах в поликлиниката в Боровец. Все пак бях винаги сред природата. И когато трябваше да участвам в различни изяви – походи и др., колегите ме разбираха и взаимно се замествахме.
В гимназията се занимавах и с алпинизъм, под ръководството на Васил Шехтов. Единственото момиче бях сред момчетата-алпинисти. Участвала съм в две алпиниади. На ждрелото на Ерма съм била с момчетата, на скалите на Лъкатник, на Двуглав в Рила…
Висините ме привличат, от високо обичам да гледам, това ми е страст!
А за ските – благодаря на сестра ми Доника, че ме научи. Тя завърши специалност ски в НСА /тогава ВИФ/. Ходила съм на курсове с нея. И от тогава досега карам редовно ски през зимата.
Татко ми – Димитър Дашин-Вакле /много самоковци го познават/, обичаше много планината и все ме водеше и мен като дете с него. Майка ми е от Пазарджишко, село Мененкьово, от равнината, но винаги ме е разбирала и с готовност ме е пускала в планината, никога не ме е спирала. Между двамата имаше разлика в годините, но цареше мир и разбирателство.
Спомням си с какво голямо желание и любов ходехме като гимназисти по туристически прояви. Най-активен беше Димитър Кроснев, но той после остана в София. Огнян Гаврилов, Бойка Гаврилова, другите момичета и момчета… Сега няма такава масовост. На Орлови скалите скали над Бели Искър сме ходили дори сами.
Отвътре трябва да ти идва желанието да тръгнеш из планината. Трябва да имаш вътрешна нагласа, заряд в сърцето си, да обичаш природата, езера, реки, планини, долини… И най-важното – очите ти да са широко отворени, за да виждат тази красота!.. Изгреви, залези… Дори на Ридо да отиде човек е достатъчно, и там е много красиво. И в Лаго, и по Пашаница, издругите околности на Самоков…
С моя Къни /Кръстан Божилов/ се запознахме навремето в Момин проход, той беше рехабилитатор. Предлага ми излет в планината през свободното време. Оставям всичко и тръгваме! Благодарна съм му много. През всички тези години на туризъм в планината сме били заедно. Той ме подкрепяше и морално, и всякак. На много неща ме е научил. Сигурност чувствам с него. Намерила съм човек, с когото да имаме еднакви виждания. Сродни души сме наистина…
Обичам зимния сезон преди всичко. Зимата ми е слабост! И затова туристическите ми изяви повече са зимни. Прекланям се пред зимната красота, пред тази бяла планинска суровост и строгост…
Със съдействието на сестра ми се включих в републикански прояви, организирани от Федерацията по туризъм. За първи път участвах в 10-дневен зимерн поход със ски през Рила и Пирин. След това минах през Подбор и бях първата жена, която участва в републиканския поход на свободата “Ком-Емине”. По билото на Стара планина през целия месец август –28 дни! – 28 месец – февруари. Първата българка бях, а имаше още една жена – полякиня, Барбара. Мъжете-участници бяха около 30 –от цялата страна. После участвах във втория и в третия поход “Ком-Емине” – те се провеждаха през 5 години. От границата с Югославия, та до Черно мере – през зимата: сняг, студ, ватър, бури…
Къни беше с мене. И да се скъса нещо, да се повреди, той го оправяше. Да не казвам и психически колко ми помагаше присъствието му… Аз бях 45-47 кг, а имаше страшни бури – ще те отнесат;просто не можеш да ходиш, падаш…
Само двамата с Къни преминахме през една зима по този маршрут до Върбишкия проход в Източна Стара планина… Издържахме. И двамата бяхме удовлетворени.
След първото ми участие в похода “Ком-Емине” /в който ми гласуваха доверие да участвами като медицинско лице/ получих званието майстор на спорта по туризъм /Къни също е майстор на спорта по туризъм/, само да не излезе, че се хваля… Връчиха ми новоучредената тогава награда на в. “Ехо” за ски туризъм – “Златен еделвайс”. После станах “Отличник” на БТС, два медала “Алеко” имам – само да не излезе, че се хваля…
През първата година на похода “Ком-Емине” участвах с фиксирани ски. По-късно вече се снабдихме с по-модерни ски и оборудване.
Пак през първата година на похода “Ком-Емине” бях заедно освен с Къната /както е познат Кръстан на мнозина/, и с още един самоковец – Тони Павлов. Прекрасен планинар и приятел! Жалко, че си отиде толкова млад…
В следващите походи с нас с Къни е участвалот Самокови Любомир Гайдаров. Благодарна съм много и на него за помощта, която ми еоказвал.
Стана вече дума и за зимните ски походи през Рила и Пирин. Те продължаваха по 10 дни. В тях сме участвали повече от 20 години. Имаше предварителен изпит – дали да те допуснат да участваш. Много рядко имаше по една –две жени, всички други участници бяха мъже.
Къни беше водач на много от тези походи. Една година водач беше друг голям самоковски планинар – Младен Катранджиев. Спомням си, че и дневник сме водели по време на поход… Много интересен беше.
При един от зимните походи през Стара планина ни настигна ужасна буря. Не можеше да се върви, почти лазехме. Един час после не можах да си сваля шапката – страшен студ и вятър: всичко по нас беше замръзнало!…
Затова казвам,че психически трябва да си настроен, когато участваш в туристически прояви.Трябва да можеш да приемаш ударите на суровата планина. Да имаш нагласата за това!
Освен със ски, съм участвала във водни и колоездачни походи. Имам 10 участия в регатите “ТИТ”, които тръгват от извора на Дунав в Шварцвалд /Германия/ и стигат до Силистра. С наша сглобяема лодка – каяк, с гребла, участвахме двамата с Кръстан. Бивакувахме по българския участък на реката на диви биваци, при полеви условия. Случвало се е и други самоковци да участват, но ние бяхме постоянни…
И с колело – с Къни до мен, съм участвала в много републикански прояви из цялата страна. Много от тях продължаваха по 10 дни, че и повече. А колоезденето е много труден спорт, от опит го знам. С известния колоездач-самоковец Димитър Шипочки-Митуш и други минахме по стъпките на Първа българска армия в Отечествената война – през Сърбия, Унгария… Участвала съми в колоездачната обиколка на Рила, която на времето беше традиционна проява. Минаваха съм с велосипед от Русе до Бургас. Също – по пътя на Ботевата чета, но с тръгване от родния град на войводата – Калофер, та до… Околчица. Други велопоходи сме имали – през Копривщица, Пазарджик, Велинград, Якоруда, Белица… Тогава най-се отслабва. Не ти трябват диети, не ти трябват хапчета – гаранция давам!
И сега не го оставям колелото. С Къни често минаваме по маршрути до Костенец, до Гуцал, до Ново село, през Бели Искър и Соколец до Боровец… Къни е и техник – поправя при нужда, ремонтира. Резервни части винаги си носим…
През зимата, разбира се, продължаваме със ските.
Но дано повече млади хора да започнат за излизат в планината. Сега като че ли други неща интересуват младежите. Все удобства търсят, екстри…
Насила не става. На нас самите учители бяха запалени планинари. Оттам тръгва всичко. И в комбинация с дружеството. С малко помощ – финансова, техническа…
На Мечит например условията и за туризъм, и за ски са чудесни. Хижарите са прекрасни хора. Иска ми се повече младежи да станат туристи, скиори. И да споделяме с тях тази невероятна зимна красота, когато очите не могат да се нагледат на чудните заскрежени очертания, на искрящите снежинки!…

Записа:
Тодор Попов

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*