Новини, Читателски, Шарен свят

Опасността не бива да се подценява

Отклик

Във връзка с многото коментари по радио, телевизия, централен и местен печат за опасностите, които крие стената на яз. “Бели Искър” при евентуалното й скъсване и при бързо топене на дебелата снежна покривка, каквато действително никой не помни, споделям написаното по-долу.
През последните години от завършването на самата стена ние, няколко младежи – ученици в последните класове на самоковската гимназия, тогава 18-19-годишни, работехме през лятната ваканция по изграждането на това най-голямо за времето си хидросъоръжение. Основната цел на язовира бе да осигури снабдяване на София с чиста рилска вода.
Още тогава – през 1943-1944-1945-1946 г., имаше голяма тревога сред местното население във връзка с опасността от евентуално пропукване на стената. При различни поводи и срещи с населението тези страхове бяха опровергавани от едни от най-големите специалисти в страната – инж. Иван Иванов, кмет на София, инж. Велев, инж. Кюркчиев и др.
Язовирът се намира на 18 км южно от с. Бели Искър. Строеше се през 40-те години на миналия век по най-модерните способи на тогавашното време. Между 32-та блока, с които е изградена самата стена, има големи бакърени /медни/ листове, та при евентуално разкъсване на стената /от земетръс и голямо количество вода/ самата вода да изтича постепенно.
Години по-късно един от тези специалисти-инженери споделил с наши служители, че тогава, поради липса на достатъчно финансови средства, не между всички блокове, особено между крайните, са монтирани такива медни плоскости.
Откакто е завършена стената през 1946 г. не е имало някаква тревога и ние, живеещите в с. Бели Искър, не сме се страхували. Нека имаме предвид, че на няколко пъти са извършвани и текущи подобрения с цел укрепване на стената. Цели десет години се работеше и за изграждането на ВЕЦ “Бели Искър”, която бе пусната в експлоатация през 1956 г.
По-голямата тревога у населението сега идва от незапомненото изобилие от сняг тази година. Дебелината на снежната покривка под язовира сега е по-голяма откогато и да било, разстоянието по въздушна линия от язовира до сливането на реките Бели Искър и Черни Искър е 15-16 км, в района има много дерета с голяма денивелация, а и самата денивелация на коритото на р. Бели Искър е голяма. При това положение, ако снегът се топи бързо, явно е, че опасност за селото има.
Опасност при бързо снеготопене обаче грози не само селото. Нека напомним, че между язовира и с.Бели Искър – по протежение на тези 18 км, има много обекти и съоръжения: ВЕЦ “Бели Искър” с огромен басейн под централата, от който водите влизат в тръбите на водопровода “Рила – София”; началото на водопровода за Боровец; водопроводът /водохващането/ “Пукната скала” – за Самоков; водохващането “Празни торба” за с. Бели Искър; няколко модерни почивни станции и др.
Много от металните тръби на водохващанията са почти на повърхността. Водопроводът за Самоков пък в началото не е метален, а бетонов, като кофражите са изливани на място.
Пишейки за тези неща, не искам да всявам никаква уплаха и страх, а се ръководя от мисълта онези фактори, от които зависи вземането на мерки, да не подценяват положението.
Нека припомним, че тук е имало навремето големи наводнения. Помни се голямото наводнение от 1898 г., когато по една случайност с. Бели Искър се е спасило от заличаване. Помни се и друго голямо наводнение от 1957 г.
Нека се потърси намесата на висшестоящи отговорни институции – Министерството на енергетиката, Столичната община /чийто кмет е самоковката Йорданка Фандъкова/ и др.

Петър Ангелов
с. Бели Искър

Leave a Reply