Живот, Култура, Новини

Осмомартенско

Представете си неописуемо красива цветна дъга! Представете си усещане за топлина! Представете си очите на слънцето!
А сега си представете обратното – смраченото небе, тъгата в сърцето, студеният режещ полъх на вятъра…
Това е жената! Но тя не е само състояние. Тя е и ролята, която заема в обществото и в семейството. Тя е и тази, която дава живот.
Но да обърнем поглед назад, към миналото. В онези времена жената е била основно майка и домакиня. Грижела се е за децата, за мъжа и за дома. Посвещавала се е на тях, благополучието им е било неин основен смисъл в живота. Наред с чистенето, готвенето и подреждането, се е стараела да образова децата си, да дава своя принос за изградения семеен съюз. Основно тя е изпълнявала задължения. Движела се е по определена програма. Успоредно с това някои от жените са били и на работа, поемайки отговорност и за изхранването на семейството.
Ще кажете – каква е разликата им с днешните съвременнички?! Никаква! Но това е само на пръв поглед. Разлика има и тя е много съществена. Жената в миналото се е раздавала за другите – мъж, деца, дом, работа. Жената днес се раздава и за себе си. Тя е разбрала, че не е придатък, а е личност, на която й е нужен и личен смисъл, и лично щастие. За да даде на другите, тя разбира, че трябва да даде основно на себе си. Изграждайки се и развивайки се като личност, постигайки своя вътрешна хармония, тя би била много полезна, както във възпитанието на децата си, така и в приноса към обществото. Самочувствието и настроението, които придобива благодарение на своя личностен път, неминуемо се отразяват и върху уважителната позиция на мъжа към нея. Тя става по-интересна за него и личностните взаимоотношения придобиват по-широк смисъл. Те се надграждат (не се свеждат само до битови задачи). Отношенията се изкачват до духовно общуване, а то е от основно значение за пълноценния съюз.
Жената днес може да се оплаква от липса на време. Но тя е наясно, че не трябва да изоставя себе си. Това означава да има и хобита – да спортува, да рисува, да твори, да танцува, да чете…да бъде свободна да изрази душата си.
Някой беше казал, че жената е най-красива, когато е себе си. Защо? По простата причина, че тогава е щастлива. Защо е щастлива? Защото прави това, което е интересно за нея. Ерих Фром, свързвайки се с психологията, е достигнал до извода, че един човек загуби ли интерес към живота, значи няма надежда за него. Следвайки интересите си, жената се показва освен като способна, и като обичаща. Там се крие и ключът към вътрешния й свят, към изначалната й сила, към сливането на зрелостта и детството.
Разбира се, има много разновидности в живота на жената, които я правят щастлива в един аспект, но нещастна в друг, но главното нещо, което тя е осъзнала, е, че смисълът на пътя е в нейното осъществяване като личност.
Животът на жената не свършва със създаването на дом. Животът й е една неспирна планина – на места с равни пътеки, на места с трудни изкачвания и върхове, но тя самата решава докъде да стигне, в коя посока да завие, къде да спре за почивка. Жената днес е много повече от помощник. Тя е и мотор за обществото, равностоен партньор на мъжа, пример за децата, създател на живота си!

Яна Василева

Leave a Reply