Отворено писмо до проф. дфн Николай Аретов и самоковската общественост

Уважаеми проф. дфн Аретов,
Преди време между ерудит като Вас и моята скромна личност се разгоря оживена полемика, спор, дискусия относно книгата „Ангария” на Асен Христофоров, лека му пръст на човека!
Вие като изследовател, историк, литературен критик и прочие признавате, че записките на селския учител Христо Кондоферски в с. Борика, Ихтиманско, през 1908 г. „вероятно се явяват първоизточник на един от сюжетите на този многопластов роман, като други източници не са известни засега”.
Защо използвате плъзгави термини като „най-вероятно”, „почти сигурно”, „интерпретация на събитията”, „не намирам за необходимо писателят да е бил задължен да благодари на свещеника Кондоферски за получените от него записки” и т. н.?
Точно Вашите качества на научен работник, историк и литератор Ви задължават да се произнесете най-после конкретно по този въпрос.
Пред Вас тази вечер се намира част от самоковската общественост от много известни интелектуалци – писатели, художници, поети, музиканти, литературни критици.
Блаженопочившият отец Христо Кондоферски е син на Самоков и това, което е оставил след себе си като нематериално наследство – записки, дневник, лични писма и пример, е литературно наследство на гр. Самоков.
* * *
В днешно време много издигнати и високо извисени български учени по политически и финансови причини се опитват да пренапишат родната ни история. Турското робство се нарича вече „османско присъствие”, отрича се да е имало Баташко клане и зверства от страна на поробителя, Отец Паисий бил роден в Банско, а не в с. Доспей, Самоковско, и т. н.
Уважаеми г-н Аретов, преди 6-7 години Вие ми цитирахте Томас Бекет. Аз Ви цитирам сега думи на един от любимите ми поети Карл Сандбърг:
„…Повтаряй, повтаряй едно и също, догдето в главите им останат единствено твоите думи. Едно и също, едно и също, за да заклюмат безпомощни пред това повторение…
Целта е А, Б, В да заличиш в главите им,
Х, Y, Z да посадиш!”
Целта е черното да стане бяло в главата на днешното и бъдните поколения. И мозъчната кора да стане напълно гладка!
Самоков е крепост на българщината и българския дух и тук подобна подмяна на изконните български ценности с други няма да стане!
Но пасаран, уважаеми проф. д-р Аретов!
Оставам в очакване да заличите израза „най-вероятно”, за да достигнем до святата истина за първоизточника в основата на книгата „Ангария“ от Асен Христофоров, а именно: „Кървави сцени из живота на самоковските рудари и въглищари през време на турското робство“, събрал и съставил: Христо Зафиров Кондоферски /учител/ на 23 март 1908 г. в град Самоков.

Александър Кондоферски
самоковец, внук на отец Христо Кондоферски

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*