Култура, Новини

От българското по-хубаво няма!…

Едва ли има някой, който да не е пристрастен към българските гозби. Луканки, шунки, сланинка, сирене, лютеници, ухаещи хлябове, топящи се в устата баници и още много вкусотии от родната национална кухня привлякоха хиляди посетители в „Експо център” в София /на „Цариградско шосе”/ през уикенда.
В огромните зали, на безброй щандове, маси и магазинчета се предлагаха месни и млечни продукти, сладкарски изкушения, мед, билки, хлебни изделия, вина, ракии, бира, безалкохолни… Едва ли мога да изброя всичко, но истина е, че се порадвахме на богатството от произведения на фирми и отделни майстори.
Ние – групата от Радуил и Самоков, бяхме в „Експо”-то по покана на Ангел Ангелов, известен като „Големият тиган”. Този път пазителят на националните гозби се представи като основател на академия „Кулинарен историк”. С нашите кулинарни произведения ние трябваше да сме участници в конкурса „Народен готвач” за историческа и здравословна храна.
Бързо приготвихме нашия щанд с плакати и материали – снимки, грамоти, книги и вестници, за Бобфеста в Радуил, който провеждаме всяка година. На масата подредихме самоковски зелник на Латинка Трохарова, маслен сладкиш и питка с мерудия на Наташка Станоева, бабините курабийки на Морфа Атанасова, екобонбоните на Пацка Попинска, виното и сиропа на Мария Диманова, гърнето с радуилски боб на Димитрина Божилова, сладка, лютеници, туршии и др. Сладкото агънце на Малинка Златкова пък отиде за подарък на Ангел Ангелов по случай имения му ден.
Народните песни в изпълнение на Латинка Трохарова и Васил Димитров, мелодиите на двоянка и свирка на Кирил Шаренкапов от Широки дол привлякоха много от посетителите на нашите щандове.
До нас пък, със своите прекрасни, различни по съдържание и вкус лютеници, бяха нашите приятели от академията. Само по имената на бурканчетата можете да съдите каква вкусотия е скътана в тях – „Юнашка целувка”, „Хаджийска разядка”, „Лакомото сиренце”, „Лакомият патладжан” и др.
Ангел Ангелов – едър, снажен, в народна носия и вечно усмихнат, привличаше хората и надълго и нашироко обясняваше как се приготвят тези вкусотии. А за да усетят вкуса им, той бе изпекъл питки и всеки можеше да опита не само от лютениците, но и от специално приготвената за това армеева /зелева/ чорба. Идеята на академията е да събира и да съхранява чистите български гозби и да се издаде книга с тях.
Докато певците ни се изявяваха, Петя Александрова от София, представител на сдружението „Деца с онкохематологични заболявания”, извъртя пред очите ни т. нар. бобник по врачански по рецепта на баба й Пенка. Интересна беше плънката от задушен зелен боб, три вида лук – праз, кромид и червен, парченца от сварено домашно пиле, домати на дребно, чубрика, червена прясна или суха чушка. Всичко това се смесва и се задушава. На дъното на тавата се разстила непременно теглена на ръка кора, но по-голяма от тавата, застилат се още две-три кори, изсипва се плънката, пак няколко кори и накрая краищата на първата кора се завиват. Намазва се с олио и се пече.
Оказа се много вкусна и ароматна баница. В името на това сдружение А. Ангелов бе поставил кутия, в която да се събират помощи за децата.
…Имахме достатъчно време да обикаляме и при този обход на залите погледът ми се спря на красиви и интересни образи, издълбани върху… тикви. Техен майстор се оказа Владко Алексович от Прилеп, Македония. Само от пет години се занимава с карвинг, макар че по специалност е готвач. Сам е решил да прави тези произведения на изкуството със специални инструменти, а после да ги подарява за удоволствие.
Йорданка Андреева е от Елин Пелин. Тя има чувство за красота на халби, чаши, бъчвички, дървени плата с послания като това: „Да живееш е хубаво, а хубаво да живееш е още по-добре”…
Майстор Петър Цанов е от Троян и през 2003 г. е обявен за пчелар № 1. Неговите продукти от мед привлякоха доста клиенти. Много вкусно ухаещи бяха произведенията на учениците от софийската гимназия по хлебни и сладкарски технологии. Срещнах и млада самоковка – от рода Францалийски – Биляна Колчева, която пък представяше шипково масло.
Погледите ни бяха привлечени и от две девойки в народна носия – Надя и Василена, представители на месокомбината в с. Величково, Пазарджишко.
Обогатихме очите, душите и телата си с това, което предлагаха представители на България, Гърция, Румъния, Русия, Полша, Италия, Китай и други страни.
По пътя на връщане се отбихме до Германския манастир „Св. Иван Рилски”, който е подворие на манастира „Св. Георги Победоносец” в Света гора – Атон. Той е един от най-старите манастири в България, още от 10 в. По времето на цар Петър се развива като важно духовно средище. Турските поробители го разрушават и после чак през 17 в. манастирът успява да си върне богатствата и влиянието. Разрушаван е и от кърджалии, а през 1818 г. е отново възстановен.
През 1885 г. игуменът Никифор и брат Кирил решават да съградят нов манастир. Събарят старата църква и на нейно място построяват нов храм. Иконите в него са рисувани от представители на Самоковската школа – Иван и Николай Доспевски. В края на 19 в. княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза посадили секвои, които и сега – огромни и величествени – красят манастира. През 1928 г. е представен като подворие на нашия манастир в Атон, а през 1971 г. е обявен за паметник на културата.
И времето бе с нас – слънчево, приятно, и ни даде възможност да се порадваме на цялостната обстановка и на красивата есенна природа.

Димитрина Божилова

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*