История, Новини, Образование

ОУ „Христо Максимов” почете патрона си с родолюбиво тържество в Сарафската къща

„Носим гордо името на патрона си и следваме неговите възгледи, идеали и светоглед”, заявиха с високо вдигната глава, с чувство на отговорност и свещен дълг ученици от ОУ „Христо Максимов” навръх тържественото честване на патронния си празник на 13 февруари в Сарафската къща. Цялата проява премина в духа на българщината и развълнува присъстващите, сред които бе и зам.-кметът Люба Кленова.
„Човеци – много, навсякъде, но хора… хора рядко се намират. Търся ги, за да ги разбудя! Събудя ли ги веднъж – нататък е лесно! …Много сън, бе, братя! То бе робство политическо …социално робство… Сега ново, духовно робство се е задало. А духът, ей, духът е голяма работа. Без народен дух, без здрави корени – за къде сме?”, запита премененият във възрожденски дрехи четвъртокласник Валентин Стефанов в началото.
Встъпителната част всъщност бе и предпоставка какво може да се очаква от честването на 178-годишнината на училището. Нататък в одухотворената атмосфера на този културен паметник – домакин на изявата, прозвучаха в общо изпълнение на учениците „Песен за народните будители”, „Земята на дедите ни”, химнът на училището…

Марина Бочева от 4 клас пък изпълни с трепет възрожденската „Къде си вярна, ти, любов народна?”, на чиито припеви се включваха и другите участници в програмата. С ангелски глас блесна и братовчедка й Маргарита от 5 клас, развълнувала всички с родолюбивата творба на Ангелина Жекова „Българско дете”. И това на фона на прекрасен танц на самодиви, пременени в рокли с български шевици, с червени рози в ръце – един от най-разпознаваемите символи на Родината. В изпълнение на Маргарита Бочева прозвуча и нежната песен „Мечти”, след която младите хора дружно заявиха: „Ние продължаваме да мечтаем, защото бъдещето принадлежи на онези, които вярват в мечтите си”.
По този повод бе цитиран и откъс от стихотворението на Максимов „Към България”: „Твърдо вярвай в бъдещето,/ то е светло, славно,/ то не мяза на днешното,/ то е идеално!“
Проследени бяха основните моменти от живота на учителя, писателя, поета и публициста Христо Максимов /1867-1902 г./. Той иска българското дете да бъде знаещо и можещо, да расте добре възпитано и отговорно. Открива една от най-важните тайни за всеки учител – да разбира и да обича децата.
За него, възхитен от разказите му, Алеко Константинов казва: „Само една чиста душа, отзивчива до болезненост на народните болки и тегла, може да напише подобни разкази. Ние горещо го препоръчваме на българската читающа публика“. Тези знаменити думи на Щастливеца за Максимов припомниха с гордост водещите на честването.
Учениците разлистиха и летописната книга на училището, което води началото си в далечната 1840 г. като школо при храм „Въведения на пр. Богородица” в Долна махала, създадено по инициатива на учителя Георги Мираз в отклик на желанието на родолюбиви българи, които искали рожбите им да знаят родно четмо и писмо. В 1860 г. църковното килийно училище се помещава вече в самостоятелна едноетажна постройка, където от 7 учители се обучават 45 момчета. През 1899 г. се открива и „Неделно девическо училище”.
От Освобождението до 1910 г. пък учебното заведение се смята административно за клон на централното градско училище „Кирил и Методий“. В изпълнение на предложението на главния учител Иван Кабрански и с одобрението на педагогическия съвет от 12 април 1910 г. Долномахленското училище е преименувано в Народно първоначално училище „Христо Максимов”.
До 1925 г. за база се ползват Голямата и Малката Сарафска къща. Тогава училищното настоятелство решава да се построи ново здание. Самоковският общински вестник съобщава, че Никола Сребърников дарява част от м. Широката планина и средствата от нейната продажба се влагат за изграждане на училището. На 16 февруари 1925 г. започва изкопаването на основите. Благодарение на помощта на учителите и учениците зданието е построено само за 11 месеца. Новата сграда е тържествено осветена и открита от министъра на народното просвещение Никола Найденов на 24 януари 1926 г., а учебните занятия в нея започват още на следващия ден.
Паметникът на патрона Христо Максимов в двора на школото пък е открит на 22 октомври 1933 г. През 1953 г. училището става пълно основно, с детска градина, 5 начални класа и 3 прогимназиални. В 1961 г. започва строежът на физкултурен салон, работилница, кабинети… И така до днес, когато ОУ „Христо Максимов“ е едно от най-модерно обзаведените и предлагащи качествено образование училища в града.

Антоанета Николова

…Директорката Антоанета Николова връчи грамоти на учениците, които са се изявили в конкурси и други прояви – Денислав Петров, Мария Миланова, Веселина Димитрова, Юана Зоранова, Константин Крумов и Борислав Андреев от 1 клас, Михаела Сугарева, Стефани Янкова, Симона Димитрова, Венцислав Александров, Терислав Стоилов, Анелия Николаева и Илияна Янкова от 3 клас, Марина Бочева, Ася Милева и Стефания Дойнова от 4 клас, Маргарита Бочева, Християна Ненкова, Албена Таскова и Методи Николаев от 5 клас, Методи Методиев и Ели Методиева от 6 клас, на седмокласниците Елена Иванова, Яна Филипова, Лина Гаврилова и Антония Митова.
Г-жа Николова награди и учителите Боряна Спасова /сценарист на тържеството, отговаряла и за различните мултимедийни презентации на самия празник/, Румяна Павлова, Любомира Тинчева и Антоанета Антонова.

Делян Василев

Боряна Спасова

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*