История, Новини, Читателски, Шарен свят

Още веднъж за „царските имоти“

В бр. 17 от 1 май т. г. излезе моя публикация под заглавие „Още нещо за т. нар. царски имоти“. Във връзка с допусната неточност и необходимостта от повече подробности давам следните пояснения:
Поземлената комисия /Общинската служба по земеделие и гори/ е отказала да реституира самоковската училищна гора Демир капия на Община Самоков, въпреки че според чл. 15, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел именно общините са правоприемници на прекратените училищни настоятелства.
Точно обратното – службата е реституирала най-хубавата част от гората Демир капия на наследниците на цар Фердинанд.
Той обаче не е притежавал гори в Рила, а само право на паша и водопой в три яйлака – Мано Маркуджик, Манастирски Маркуджик и Шайн каа с обща площ около 15 хил. дка. Това е видно от стр. 2 на „Държавен вестник“, бр. 123 от 1922 г., както и че до тази дата Фердинанд изобщо не е плащал дължимите данъци за ползването на тези 3 яйлака.
Според параграф 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, приет от Народното събрание през 1997 г., вещните права на ползване на паша и водопой – т. нар. яйлаци, къшлаци и балталъци – не се реституират, защото не са право на собственост.
Според законите за горите от 1904 г. и 1925 г. тези вещни права на ползване на паша и водопой са отчуждени в полза на държавата срещу заплащане на дохода в продължение на 10 години. За всеки яйлак, в това число и за трите яйлака на Фердинанд, е определено парично обезщетение, което, както е видно от същата стр. 2 на „Държавен вестник“, бр. 123 от 1922 г., за яйлаците на Фердинанд възлиза на 29 500 лв.
Всички собственици на яйлаци, къшлаци и балталъци са си получили парите, вероятно и Фердинанд. Кой би могъл да му попречи?!
Въпреки това обаче през 1930 г. самоковският съдия Кулов по искане на Фердинанд издава нотариален акт № 145 от 17 септември 1930 г. по давностно владение за 12 хил. дка гори в полза на Интендантството на цивилната листа на царя.
Според Закона за давността от 1899 г. за давностно владение са необходими минимум 10 години, а от стр. 2 на „Държавен вестник“, бр. 123 от 1922 г., е видно, че към 1922 г. трите яйлака са били яйлаци, т. е. ползвани са само пашата и водопоят в тях, но не и земята и гората, които са били държавна собственост.
А ако от 1922 г. до 1930 г. Фердинанд и наследниците му са ползвали освен пашата и водопоя в трите яйлака, също и земята и гората, то те са вършили престъпление, защото това е държавна собственост, а с престъпление законът не позволява придобиване на недвижим имот и на каквото и да е.
От същата стр. 2 на „Държавен вестник“, бр. 123 от 1922 г., е видно, че Фердинанд не е плащал никакви данъци за трите си яйлака от момента на придобиването им, т. е. повече от 20 години.
Тук се налага съвсем накратко да разкажа историята на най-голямото и най-известно военно гробище в света – Арлингтън в щата Вирджиния, САЩ.
До Гражданската война там то е било ранчо на ген. Робърт Лий, изключителен генерал от армията на САЩ. Когато започва Гражданската война между Северните и Южните /робовладелските щати/ президентът и Конгресът канят ген. Лий да оглави армията на Севера. Той отказва и оглавява армията на Юга – на Конфедерацията, като на няколко пъти нанася големи поражения на Северната армия.
Едва когато за главнокомандващ на Севера е назначен ген. Вашингтон, южняците губят Гражданската война и всички щати се обединяват. Тогава правителството предлага на укриващия се неизвестно къде ген. Робърт Лий да си плати данъците за своето имение Арлингтън, но лично. Той не го прави в указания срок. Тогава правителството одържавява Арлингтън и го прави най-голямото и вълнуващо военно гробище в света!
Придобиваната давност в хипотезата на Фердинандовите 3 яйлака включва освен липса на престъпление, десетгодишно владеене не само на пашата и водопоя, но и на земята и гората, а също и плащане на данъците.
В случая издаването на въпросния нотариален акт от 1930 г. е в противоречие и със законите за горите от 1904 г. и 1925 г., според които /чл. 2/ – на принудително одържавяване подлежат всички яйлаци, в т. ч. и царските, не само тези на будалите! Според Търновската конституция, която е в сила към 1930 г., всички български граждани са равнопоставени пред законите, които, както и сега, се одобряват от Народното събрание.
Така че ако този нотариален акт е ползван от Поземлената комисия в Самоков като основание за реституирането на т. нар. царски гори в Рила, това нейно решение е нищожно и може да бъде оспорвано пред съда без ограничение във времето. При това Поземлената комисия е реституирала на наследниците на Фердинанд над 18 хил. дка гори, след като в нотариалния акт от 1930 г. цифрата е 12 хил. дка, въпреки че те нямат право и на 1 кв. метър!
И най-накрая – защо са им реституирали общо 66 парцела, които са преди всичко най-подходящите за строеж на хотели – в Боровец, около пътя до Бели Искър, около Бели Искър и Самоков?!
Колко хотела могат да построят върху тези 18 хил. дка трите фирми, на които наследниците на Фердинанд са ги продали още през 2007-2008 г., откъде ще се вземе вода за тези хотели и къде ще отиват фекалиите от тях?!

Инж. Любчо Луков

Leave a Reply