История, Култура, Новини, Читателски

Паметник на Апостола да въздигнем

Предложение

През този месец – януари, чествахме най-светъл празник – годишнината от рождението на Апостола на българското евангелие Христо Ботев.
Е, горе-долу премина честването, но без масови конкурси и без рецитали – неща, които иначе бяха потребни и неизменни поне за ученическите и учителските среди.
Идва сега друга свята дата от българския духовен календар – годишнината от гибелта на Васил Левски.
Нека припомня малко история. Баба Фота завършва с отличие Киевската духовна семинария. Посъветвали я, заминавайки си за България, да отиде не в Пловдив, а в будното рилско градче Самоков, където имало старинен малък параклис „Покров Богородичен”.
Без колебание видната възрожденка пристига в нашия град и с получената за отличието си награда си купува по предложение лична килия.
По-късно именно тази килия в Девическсия манастир става малко революционно средище за Апостола на свободата. Тя е удобно място за поддържане на връзки с много революционни комитети в рамките на немалка територия между Костенец и Кюстендил. Килията става най-святото и сигурно място.
Може би затова покойната майка Гавраила, игуменката на манастира, я пазеше като светиня – допускаше само учители и ученици при условие, че нищо няма да повредят.
Особено богат е бил личният архив на Левски. Де го днес?
Къде сега да заведем учениците, като святата килия бе безмилостно съборена и за да няма дори и следа, „милостиво” бе посята тревичка.
Въпросът стана обществен. Журналистката Лили Кинина пусна протестна подписка, стотици се отзоваха, но служителката в храма вместо да се покае, я даде на съд.
Къде по-голям срам? Проточи се този съд близо три години. Намеси се и местното архиерейство, но агресията се оказа твърда и защитена.
Градът на св. Симеон Самоковски, на Неофит Рилски, Захари Зограф и колко още забележителни възрожденци се оказа неподготвен. Затова, мили съграждани, се обръщам към вас с Христовия завет: „Изгонете търговците от храма Божий!” Длъжни сме да го направим, за да измием срама и позора от поругаването на името на „твой един син, Българийо”.
Предлагам да създадем в Самоков гражданско движение за построяване на достоен паметник на Васил Левски – Апостолът на свободата българска. Такъв паметник има в сърцето на целия ни многострадален народ, има го и на земята, и в небесните висини, но Самоков е длъжен също да стори това!
Призовавам в това дело да участват всички, без разлика на възраст, пол, вяра, образование, живеещите в Самоковска община и работещите далеч от нея – всички, които днес ни има благодарение на саможертвата на Левски и на другите герои, дали живота си за Род и Родина.
Призовавам Общината и лично господин кмета, както и редакцията на в. „Приятел” да поемат инициативата с любов под девиза: „Левски, прости, но ти винаги си бил и ще бъдеш начало на всяко безсмъртие в бъдното на България!”

Виолета КИНОВА,
от името на група съмишленици, живеещи у нас и в чужбина

Б. Р. Споделяме идеята за издигане на паметник на Васил Левски в Самоков. Тази идея не е нова, но засега поради различни причини не е осъществена. Вярно е, че паметта му живее в нас, че паметници на Апостола на свободата има в много градове в България, а и в чужбина. Би било редно Самоков като забележително възрожденско средище и най-голям град в Софийска област също да се нареди сред тези градове. Естествено, тук думата е добре да си кажат не само кметът, а и общинските съветници, архитекти, скулптори, инженери, общественици, граждани. Левски е най-святото българско име, а сигурно не е пресилено, ако се каже, че е и в първата редица на най-светлите личности на човечеството.

Leave a Reply