Паметник на проф. Васил Стоин да издигнем в Самоков

През декември се навършиха 80 години от кончината на проф. Васил Стоин – бележит наш съгражданин, невероятен музикален фолклорист, записал на ръка над 12 хил. народни песни, голяма част от които издадени приживе и посмъртно като своеобразен апотеоз на народното творчество и на родолюбието.
Проф. Васил Стоин е бил директор /ректор/ на Държавната музикална академия, но той остава в документите за историята и в спомените на съвременниците си и като един истински възрожденец от 20 век – със своето апостолско кръстосване от село на село и от град на град, със стремежа си да запише колкото се може повече народни песни и по този начин да ги запази за националната /а и за световната!/ музикална съкровищница. Работи сам, без звукозаписна техника, без всякакви транспортни удобства, в жега и студ, в дъжд и сняг, непримиримо и безкомпромисно, сърцато, без да търси някаква облага или признание, с удивителна самоотверженост.
Възрожденското по същество дело на този забележителен идеалист няма равно на себе си. Безспорната си дарба, високото си образование /завършил е консерватория в Белгия/, всеотдайността и постоянството си той подчинява на едно родолюбиво дело, което въздига скромния и даровит труженик и творец до пиедестала на един от най-забележителните самоковци, а и българи, през изминалия разломен век.
Неговият внук пианистът Христо Илиев публикува наскоро в „Приятел” /бр. 50 от 14 декември м. г./ впечатляваща статия за своя именит дядо. По-късно в писмо до „Приятел” авторът помоли вестника и местната общественост да съдействат, за да се нарече улица в Долни Окол на името на проф. Васил Стоин /известно е, че като млад Стоин е бил учител в това село/.
Предложението е уместно и вероятно би се осъществило. Проф. Васил Стоин е обявен посмъртно за почетен гражданин на Самоков, има улица в града ни и общинска стипендия на негово име, но още по-силен израз на нашето уважение и почит ктъм изтъкнатия ни съгражданин и сънародник би било издигането на негов паметник в родния му град.
Според някои мнения паметниците в Самоков били станали много. Дали са много или малко, това е относително. Важно е по подобаващ начин да бъде отдадено дължимото на тези наши предци, които действително заслужават това. А проф. Стоин безспорно е от първата фаланга на най-големите, на най-даровитите самоковци-родолюбци.
Преди време имаше местна инициатива за поставяне на такъв паметен знак, но впоследствие, може би не срещнала достатъчно подкрепа при особеното наше житие-битие, идеята потъна в забвение.
Прочутият унгарски композитор Бела Барток е бил изумен от „къртовския” труд, от професионалното, всеотдайно и безкористно дело на проф. Васил Стоин.
Самият Стоин като млад има важни заслуги за развитието на хоровото дело и оркестровото изкуство в нашия град. Освен всичко друго той записва над 1100 песни от Самоков и Самоковско, които неговата дъщеря Елена Стоин, също голям учен – музикален фолклорист, издава през 70-те години на миналия век с подкрепата на общинската управа.
През тези дни и седмици се подготвя и бюджетът на Общината за 2019 г., който трябва да се приеме на сесията на 31 януари. Предлагаме в него да се предвидят и средства за издигане на паметник на проф. Васил Стоин. Още повече, че през 2020 г. се навършват юбилейни 140 години от рождението на на този уникален /в пълния смисъл на тази дума/ културен и обществен деятел.
Увековечаването на неговия достолепен образ /вгледайте се в портрета му/ чрез подходящ мемориал би било израз на нашето признание към един способен, многозаслужил и кристално честен човек и творец – пример и образец, толкова важен и толкова потребен ни в днешното комерсиализирано време, а и с оглед на бъдещето, което трябва да се гради на здрави основи.