Култура, Новини

Песен, изпълнявана от Гюлка Каназирова

Роди макя

Роди макя девет мили сина,
сите ги макя отгледала,
сите ги е макя опазила.
Та кога ги макя оженила,
довела е девет мили снаи.
Таз, що беше най-малата снаа,
не ареса престара свекърва.
Па си дума на по-голем девер,
що е грозна макя за гледанье,
що е тежка макя за чуванье.
Айде, бате, макя да прогоним,
да прегнеме три лиси биволи,
да качиме наша старя макя,
да караме горе в планината,
къде немя слънце да я види,
къде нема пиле да й пее,
къде вуци за вучета вият,
къде мечки за мечета реват.
Послуша я престарий девер,
та си прегна три лиси бивола,
та качи я престара майчица,
закара я горе на планина,
остави я у темни усое.
Кога макя от двор е излезнала,
черна чума у двори влезнала,
та умори девет мили сина
и умори девет мили снаи.
Синовете са на камик станали,
снаи – девет люти змии.
Скитала се макя из горите,
шума яла, та се ранила,
роса лизала, та е вода пила.
Минало се три месеца време,
никой нема макя да потражи.
Нажали се престара майчица,
па си пойде децата да си тражи.
Кого стигне макя, кого срещне,
все за деца пита и разпитва.
Та стигнала до нейни дворове,
не мож макя двори да познае,
че са двори с пелин обраснали,
а у двори – до девет камика.
От всеки е змия излезнала,
да посрещне нийна стара макя.
Ка ги виде престара майчица,
през сърце се макя прехванала
и се макя с душа разделила.

Тази песен изпълнява 85-годишната Гюлка Каназирова, солистка във фолклорната група към читалището в Алино. Текстът ни бе предоставен любезно от дългогодишната читалищна деятелка и учителка в Алино Надежда Карушева.

Leave a Reply