Култура, Новини

Песни и свирни край “Юнашкия тиган”

С много настроение пътувахме към Копривщица. Ние – това сме женската фолклорна група „Детелини” от Радуил, танцовият състав „Рилска магия” от Говедарци и певците Велика Миткова, Радка Георгиева, Латинка Трохарова и Васил Димитров от Самоков. Пригласяха им с акордеона Петко Димитров и с двоянката Кирил Шаренкапов.
Набрали сили и инерция, се озовахме при „Юнашкия тиган”, който още отдалеч надушихме по ароматите. Тук бяхме по покана на главния организатор – копривщенския зет Ангел Ангелов и главния готвач Пеньо Иванов от „Пъстра трапеза”, София /АРИЗ-7/. Веселието набра скорост, манджата в огромния тиган вече бе готова. Няколко мъжаги хванаха дългата два метра дръжка и прехвърлиха тигана извън огнището, в което бяха изгорени близо две каруци дърва…
Посрещнати бяхме сърдечно от организаторите. И докато Богдан надуваше гайдата, спретнахме изложба с кулинарни изкушения – самоковски зелник, слънчева питка, гергьовски кравай, кекс с черешовото топче, гърне със специално приготвена супа от коприва, друго – с радуилски фасул. Отличени и наградени с “Книга за Копривщица” от племенник на Димчо Дебелянов бяха зелникът на Малинка Златкова и краваят на Радка Георгиева.
На импровизираната естрада около тигана нашите певци и свирджии събраха много зяпачи, които след програмата станаха лапачи. За не повече от половин час яденето от тигана и нашите произведения бяха унищожени с подкрепата на студена бира и червено вино.
В това време домакини и гости на Копривщица се „върнаха” в 1876 г., когато пуква първата пушка на Априлското въстание и с кръвта на първия убит турчин остава завинаги в историята „Кървавото писмо”. Литва четата на Бенковски на крилете на мечтата за свобода или смърт. Имаше слова и венци на признателност, а „турци” и „въстаници” се смесиха с хората. Аз пък не можах да се нарадвам на 67-годишният бай Стайко Петков от Копривщица, облечен като Чорбаджи Лулчо. Вече 6 години поред той участва в тържествата. Взел решението, ушил си дрехите. И беше една от атракциите.
Многолюдна тълпа бе окупирала площада пред паметника на априлци, на който бе поставен плакат със стих на Вазов:
„Каблешков избухна
една вечер тук
и разклати всичко
като тръбен звук…”
За всички играха и пяха състави от Копривщица, Златица, Панагюрище, Сопот и нашите момичета и момчета от Говедарци.
После поехме по тесните сокаци между къщите, криещи толкова тайни и исторически моменти – Ослековата, Каблешковата, Дебеляновата, Лютовата… Цялата улица покрай реката бе заета от сергии. Сред майсторите имаше и самоковци: Стефан Банчев /икони, рамки, сувенири/, Стефан Дойчинов /резби и картини/, Славчо Змияров /оригинални ножове/.
Преди да се разделим с Копривщица Пенка Кунчева подробно ми разказа за “Юнашкия тиган”, който е с претенции за влизане в „Книгата на Гинес” /Пенка е била е една от помощничките при приготвяне на продуктите/.
Няколко невероятни часа отлетяха като миг…
На връщане минахме през Панагюрище и запалихме свещ в църквата „Св. Георги Победоносец”, където очакваха владиката Николай от Пловдив. Минахме и през площада, където войници правеха репетиции за заря-проверката и посещението на президента.
Да си в Панагюрище и да не видиш златното съкровище е все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата. Дълго стояхме в салона с експозицията – дарение на „Асарел Медет” под егидата на д-р инж. Лъчезар Димитров-Цоцорков – меценат на културата. Беше наистина незабравимо преживяване да видиш това вълшебство – дело на човешките ръце…

Димитрина Божилова

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*