Новини, Статии, коментари

Позабравените опълченци

Паметник на опълченците във Видин

Включването на редица самоковци в Българското опълчение и белязаното им с много героизъм активно участие в бойните действия през цялата Руско-турска освободителна война 1877-1878 г., както и стореното от по-голямата част от тях в следвоенния период “на ползу роду”, за възкресяване на България, българската държавност, а и на родния град, спокойно можем да охарактеризираме като една величава епопея.
Житейските пътища и делата на тези хора /въпреки понякога оскъдните данни за тях, достигнали до нас/, безчислените примери за проявени от тях родолюбие, себеотрицание, саможертва, човечност, природна интелигентност и редица други безценни човешки качества, съставляват един комплекс, който няма как да не разтърси издълбоко и да не впечатли всеки здравомислещ съвременник, държащ да го смятат за българин, а не за глобализирано безродно индивидче, етикирано като “гражданин на света” или по друг подобен начин.
Кой знае, примерът на тези наши предци може да се окаже /и дано/ достатъчно силно лекарство за извеждане на част от нашите съграждани – рожби на сегашното време – от състоянието на безразличие и многолетен летаргичен сън, подкрепящи се с прахчета, дим от треви, алкохолни деривати и ферменти; хора, на които им е все едно дали след нас ще има България или не.
Запознавайки се с документи, публикации и други източници във връзка с формирането на Българското опълчение, бях силно впечатлен от това как една група самоковци се зачисляват в опълченските дружини. Оказва се, че това са бойци от бригадата на генерал Прерадович в състава на доброволческата армия, командвана от руския генерал Черняев. Те са воювали в приключилата наскоро преди това освободителна Сръбско-турска война, пристигнали са от Кладово /Сърбия/ със сръбски паспорти в Плоещ и са препратени от комитета “Дружба” в Кишинев!
Ето и техните имена: Георги Спасов – 35-годишен, тръгнал от Кладово с паспорт, издаден на 4.04.1877 г., Зафир Георгиев – 30-годишен, с паспорт от 3.04.1877 г., Йован Чичанов – 22-годишен, с паспорт от 2.04.1877 г., Христо Жоржев – 23-годишен, Никола Захов, Димитър Георгиев, Васил Карагьозов, Христо Милев. Не е изключено в боевете при Алексинац през 1876 г. и другаде в Сърбия да са участвали и още самоковци, които по-късно да са се влели в Опълчението.
Явно самоковци не са се влачили с обоза на споменатата бригада, а са взели дейно участие в боевете с поробителя, за което свидетелстват пазените в музея на Самоков медал “Рат за осв. и независимост 1876-1877-1878” и орден “За храброст 1877-1878” от сръбския княз М. Обренович, с които е награден Васил Карагьозов, и медал “Рат за осв. и независимост 1876-1877-1878” на Христо Милев. Възможно е и някои от другите самоковци – участници в тази военна кампания, да са наградени за заслуги и проявен героизъм, но данни за това към този момент не са ми известни.
Тук му е мястото да отворя една скоба. Това поредно участие на нашите сънародници в национално-освободителните борби на сърбите срещу общия враг е още една, и то съществена причина, за преоценка на отношенията между нашите два народа, белязани през последните десетилетия от насажданата и до днес от заинтересовани кръгове известна хладина, най-вече заради обявената от крал Милан през 1885 г. война, към която знаем добре кой го подтикна против волята на двата народа и бойните другари от 1876 г. Петко и Йово – герои на Иван Вазов от стихотворението “В окопа”.
Роденият на 8 февруари 1861 г. в Самоков Петър Иванов Вариклечков едва 16-годишен, при обявяването на Освободителната война, напуска града и след много премеждия се добира до Габрово, където се включва като доброволец и участва в бойните действия, включително и на Шипка. Руски офицер, силно впечатлен от героизма на момчето, след войната го взема със себе си в Русия и го записва в Елисаветградското кавалерийско военно училище, което П. Вариклечков завършва през 1881 г. и е произведен в чин поручик, за да стигне през 1906 г. до чин полковник от Българската армия.
Той взема дейно участие в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война. В последната война е тежко ранен и напуска армията, но през Първата световна война е отново мобилизиран и командва отбраната на Беломорието. Баща е на контраадмирал Иван Вариклечков – първият командващ Военноморския флот на страната ни. Полк. Вариклечков умира на 17 май 1958 г.
За много от нашите опълченци не знаем със сигурност кога точно и къде са постъпили в състава на съответните дружини, но от списъка с имената можем да заключим, че в някои случаи става въпрос за доста масово заставане под знамената на съседи, близки и роднини.
Ярък пример за това са опълченците от борческия сегашен първи квартал. Установяваме, че наред с бащата на художника Павел Францалийски – опълченецът Никола Францалийски, в Опълчението се включват и съседите му Михаил Христов Болашъков и Димитър Болашъков, от следващата къща е Георги Захариев Макатев, през две къщи от него – от изток и север – са съответно Христо Брънджев и Иван Попниколов–Мръкото, през 3-4 къщи северно е сватът на последния – Иван Лазаров Лалов, чийто съсед пък е Сотир Христов Латев; в непосредствена близост са Димитър Иванов Торлаков и Георги Чапкънов. Съвсем близо до сегашния клуб на Първи квартал е живял Васил Захариев Карагьозов, пред Сарафската къща – Димитър Христов Маджаров, а в съседство – Зафир Янков Стоянов–Казако.
Наличието на двама души с еднакви втори и трети имена от фамилиите Бутилови, Болашъкови и Бибини ни подсказва, че във войната за освобождението на Родината от някои семейства са се включвали по двама братя.

Бойчо Стамболийски
Б. А. Гражданската инициатива за изграждане на мемориал на опълченците ще продължи да публикува материали, които да осветляват дирята, оставена от тези наши съграждани-герои.

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*