Култура, Новини, Статии, коментари

Последни аплодисменти… За Женя!

Женя си отиде в навечерието на един особен празник – Задушница. Отиде си тихо и безшумно, както бе живяла. Живот, в който тя беше много достойна майка, учител, ръководител, Жена на годината и… актриса.
Това, което особено ме поразяваше у нея, беше нейният стоицизъм! Тя понасяше ударите на съдбата /а те бяха много/ без хленч, без да застава в позата на обвинител за разлика от много хора, които при всяка среща те засипват с проблемите си. Ще кажете – въпрос на характер. Но и на възпитание, а най-вече на самовъзпитание. Веднага трябва да добавя – и на рядкото й чувство за хумор и самоирония, които я спасяваха от евтини сантименти и самосъжаление. Сигурно затова беше блестяща комедийна актриса.
Сякаш не са минали десетилетия, а Женя е пред очите ми в италианската класическа комедия „Ветрилото” на Голдони в ролята на прислужничката Тонина. Тя не се движеше, а пърхаше като красива пеперуда в много ефектния костюм на Дора Николова, кокетна и очарователно лукава. Бяха много красива двойка с Бойко Перниклиев, тогава гимназист, сега известен лекар. В предишния сезон беше в бандата на просяци – измамници на Брехтовата пиеса „Опера за три гроша”, предвождани от Атанас Атанасов, днес професор в НАТФИЗ. Веднага си спомням един друг неин знаменит и много неочакван актьорски дует – с Веско Михайлов в „Червени рози” на Алдо Бенедети. Тя се опиваше от властта си над своя импозантен съпруг и като сянка го дебнеше, готова за гръмотевичен скандал и поредната „победа”.
Като много сърдечен и непосредствен човек Женя не понасяше лъжата и с откровен сарказъм разкриваше лицемерието на героините си, каквато беше нейната Мами от „Осем жени” на Р. Тома, която с фалшивия си физически недъг прикриваше своята алчност и арогантност.
Много ме впечатляваше пълната липса на актьорски егоизъм у нея. Тя никога не се е борила за „главна роля”, винаги готова да помага за общия успех. Беше „царица на малките роли”. Само с една поява на финала на „Няма да платим, няма да платим” от Дарио Фо тя предизвикваше бурни реакции и аплодисменти на публиката. И го правеше без показни ефекти и самоизтъкване, както го правят истинските актьори.
И една съвсем различна Женя се открои в полузабранената някога съветска пиеса „Сбогуване през юни” на Ал. Вампилов в партньорство с Христо Ненов, който там направи една от най-добрите си роли. Нежна, крехка, чиста и самоотвержена, тя бе далеч от користната еснафщина на родителите си /силни роли на А. Свиленова и П. Гавраилов/, готова за решителния си избор в живота.
Странно нещо! Пиша за ролите на Женя, а непрекъснато се сещам и за нейните партньори. Още едно доказателство, че тя играеше за тях, за погледа им, за реакциите им; мисля, че те й отвръщаха със същото. А без това няма истински театър.
Да бъде светъл споменът за нея! Каквато беше и тя самата! Тя беше светъл човек!

Любомир Малинов

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*