История, Новини, Туризъм

По пътищата и пътеките на именити българи в Балкана и Предбалкана

Отколешно беше намерението на сборната ни туристическа група от София и Самоков да обходим склоновете на Северна Стара планина в района на гр. Априлци.
Самото селище е обособено като град през 1976 г., в чест на 100-годишнината от Априлското въстание. В градежа му се включват четири села – Видима, Зла река, Ново село и Острец, по-сетне обособени като квартали със същите наименования, живописно разпръснати в долините на реките Видима, Рибна и Острешка. Наименованието Априлци идва  напълно заслужено, от активното участие на местното население в априлската летопис на бунтовната 1876 г.

Опознавателният маршрут започна от с. Старо Стефаново, разположено малко встрани от централния път за Троян. Видяхме частично запазена старинна архитектура, скромна музейна експозиция на открито в двора на черквата и фотогалерия с кратки анотации във фоайето на кметството. Селото е обезлюдено, училището закрито (по думите на нелишения от хумор кметски наместник то не е закрито, а във ваканция от 30 години) и поради тази причина привлекателно за снимачни екипи, търсещи автентична среда от миналото. От няколкото филми, заснети там, най-известен е „Хайка за вълци“, по романа на Ивайло Петров.
Предишното име на селото, до 1949 г., е Вратца, преименувано е на името на антифашиста Стефан Пашев, осъден по процеса на подводничарите и парашутистите през 1942 г. на смърт и разстрелян.
Пътят ни нататък, все още автобусен, продължи към с. Сенник – родното място на известния борец (кечист) Дончо Колев – Дан Колов, световен шампион от далечната 1935 г. Собствената му къща е запазена и превърната в музей за прослава на този родолюбив и надарен с херкулесова сила българин. Положихме свежи цветя пред неговия паметник – исполински извисена фигура на видно място в селото.
За кратко бивакувахме в ресторант „Дан Колов“, където бяхме приятно изненадани от екзотичната кухня със старобългарски привкус и неподозирано гостоприемство и обслужване.
В ранния следобед потеглихме отново с обслужващия ни автобус, собственост на самоковската транспортна фирма „Моникана“ ЕООД, с управител Симеон Костадинов и водач Венцислав Денин, които ни обслужиха ювелирно.
Пътувайки по тесния, змиевиден път по поречието на р. Боазка, засякохме паметника на Фильо Радев – Дядо Фильо /бил е само на 50 години, когато лично Левски го посвещава в делото/. Той е легендарна личност в този край, защото обявява въстанието на 1 май 1876 г. на връх Бабан, в района на с. Кръвеник, и в продължение на 9 дни води сражения с турски потери. След разбиването на четата той се укрива в Балкана, но е заловен в местността Плочата, под вр. Зелениковец, и убит на 17 май 1876 г.
Заредени с исторически събития и легенди, пристигнахме в крайната си дестинация – кв. Острец. Настанихме се в къщата за гости „Планинец Макс“ и веднага, с туристически атрибути в пълен обем, се насочихме към близкия връх Острец. Предварително знаехме, че там е била разположена крепост от 4 век преди Христа. Върхът е досами квартала, има просека в гората, но няма маркировка. Стигнахме кота 1059 за два часа. Няколко минути оглеждахме с почуда скалните масиви, на места с падове от 15-20 метра, които със своята естествена непристъпност са определили крепостната му същност. На връщане преминахме през махала Барболите, без нито един постоянен жител.
Истинското изпитание ни предстоеше на 7 юни, неделя, когато в програмата ни влизаше изкачването на вр. Марагидик /1889 м н. в./, внушителен и доминиращ скален масив. Групата ни от 23 души се раздели на две части и 18 души потеглихме по долината на р. Рибна, всъщност по трудния маршрут. След изкачване по леко наклонен път със синя лентова маркировка се отбихме вдясно по пътека с остър наклон към централния хребет. Когато излязохме на ръба, пред нас се откри в цялата му красота и страховитост вр. Марагидик, сега Русалка.
Като човек, свидетел на смяна на имена на географски местности, населени места и обекти, потърсих преводното значение на наименованието Марагидик. Обърнах се за съвет към моя приятел Яшар Демирев, вещ познавач на турския книжовен и старотурския език. Така стигнахме до превода – легендарната Мара е била дребна, пъргава и красива жена, оприличена на козле, която е бягала по този скален оазис. И така върхът става Марагидик.

Митичният Марагидик /на преден план/, в далечината – вр. Ботев

Острото изкачване се редуваше с кратки равнинни участъци с прекрасни гледки. След 2 часа и 30 минути ходене стигнахме до местността Бунаря, където са построени чешма и паметник на Цанко Дюстабанов.
Цанко Дюстабанов, племенник на Васил Априлов, е бил член на Габровския революционен комитет. Като главен воевода в Първи търновски революционен окръг води чета в районите на селата Батошево, Кръвеник и Ново село. В последната битка с турския аскер на 11 май 1876 г. в местността Бунаря четата е разбита, а Цанко Дюстабанов е тежко ранен, по-късно заловен и обесен във Велико Търново. За ознаменуване на това събитие и като почит към падналите герои през 1934 г. на това място е изграден паметник, дело на Габровското офицерско дружество.
Сведохме мълчаливо чела пред паметника и продължихме нагоре, по стръмната и каменлива пътека към върха. Точно в 12:45 ч. или за 4 часа и 45 минути умерен ход, стъпихме на кота 1889 и с възхита се любувахме на ясното време и добрата видимост към почти всички най-високи върхове на Средна Стара планина, като се почне от Мазалат, Кадемлиите, Ботев, Купените, Амбарица.
Спазвайки установената традиция, пихме кафе, обядвахме и потеглихме по пътеката към местността Табиите, а от там по жълтата маркировка и поречието на р. Остришка към кв. Острец. По пътеката, на 1 час разстояние от местността Табиите, минахме покрай мястото, където  известният дългогодишен хижар на хижа „Рай“ и хижа „Тъжа“ Велико Великов (Чочо), наш добър познат и приятел, на 8 март 2015 г., в стремежа си да пробие пъртина за очаквани туристи, си отива от този свят поради лоши климатични условия и дълбок сняг.
На един час път до нашата крайна дестинация ни заваля проливен дъжд, но ние бързо се преекипирахме и весели и доволни от изпълнената програма максимум потеглихме за София и Самоков.

Николай Р. Николов,
водач на прехода, член на КС на дружество „Рилски турист“ – Самоков

Leave a Reply