Новини, Шарен свят

Признателен съм на „Бороспорт“, че ми помогна да възстановя дома си

Цветелин Николов е един от стотиците самоковци, които пострадаха от наводнението в града ни на 3 юли. Той е на 23 години, живее на ул. „Подридна“ и работи като ски патрул във фирма „Бороспорт“ в Боровец. В момент на най-голяма нужда работодателите са му помогнали да възстанови дома си и да преодолее щетите от бедствието.
Какво си спомня Цветелин за кошмара тогава?
– Навсякъде имаше много вода. Започна да вали следобед и към 3-4 ч. улицата се наводни. След това водата влезе в двора на къщата ни и дъждът спря за малко. Успях да изпомпам част от водата, но после пак заваля. Тогава вече реката от улицата влезе не само в двора, но и заля целия първи етаж на къщата. Помпата не можеше да се пусне, защото водата щеше да я отнесе. Живеем в ниската част на „Подридна“, близо до Боклуджа и за часове положението стана бедствено. Валя два часа и нещо. Водата стигна до прозорците на първия етаж, където имаме кухня, две стаи, баня. Всичко се напълни с вода – 70-80 см. Пороят довлече камъни, кал, пръчки и след като спря да вали, се оттече за един-два часа.
– Потърси ли помощ от някого?
– Извиках Пожарната, но не успяха да дойдат, защото имали много подобни обаждания. Добре, че всичко стана по светло. Успях да отведа баба ми на отсрещната страна на улицата, където нямаше толкова много вода. Там изчакахме да спре да вали. Не съм виждал подобно нещо, а баба ми каза, че такова наводнение е имало през 57-а година – преди 60 години…
– Как изглеждаше домът ти след пороя?
– Камъни, дървета, кал!… Телевизорът, хладилникът, мебелите – всичко беше под вода. За щастие дойдоха 4-5 приятели, с които почистихме. Хванахме се на работа и за три дни изхвърлихме боклуците, калта и мръсотията. След това от „Бороспорт“ ми предложиха помощ и аз я приех. Благодарен съм, че ме подкрепиха финансово и ми дадоха мебели. Вече боядисахме и не си личи докъде стигаше водата. Помогнаха ми и приятелите, на които благодаря специално. Благодаря и на колегите, и на „Бороспорт“, които бяха зад мен.
– Как виждаш бъдещето, да кажем, след десет години?
– Харесвам работата си в „Бороспорт“. Срещам се с много хора и съм в планината. През лятото поддържаме пистите – почистваме ги от камъни, косим тревата, правим канавки, по които да се оттича водата… След десет години? Животът е труден, но целта ми е да си направя собствено жилище – нова къща или апартамент. Много искам това да стане.

Росица Стойкова

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*