Новини, Туризъм, Читателски, Шарен свят

Продава се: Национален парк “Рила”…

Мнение

Отдавна избягвам натоварените туристически маршрути. Но поредното изкачване на вр. Мусала ме отведе до онези пътеки, по които още като дете съм направил първите си стъпки във високата планина.
Днес между Ястребец и хижа “Мусала” пътят е широк и прашен, а тълпите туристи дават път на джипове, камиони и едра строителна техника. И само на няколко минути от табелата “Добре дошли в НП “Рила”!” цялата поляна до най-долното Седмо Мусаленско езеро прилича повече на склад за строителни материали, отколкото на красива местност в национален парк. Днес завършват т. нар. нова хижа. Туристите мълчаливо заобикалят камарите с тухли и торбите с цимент, а огромен камион изсипва на пътеката поредната пратка “от долу”. С изненада забелязвам, че освен по новата сграда, се работи и по старата изгоряла каменна хижа, също заобиколена от тухли, цимент и боклуците на работниците.
Бързо отдалечавайки се от грохота на бетонобъркачката и от виковете на строителите на съвременна България, се замислих откъде ли ръководството на БТС /инвеститор по проекта/ е намерило средства за завършването на такъв голям, скъп и сравнително трудно достъпен високопланински обект. Или може би БТС е просто параван на други икономически интереси? Дали след празника на Рила, в сянката на отминаващия сезон и пред погледите на все по-малко туристи строителството във високата планина не се разгръща с подозрителен размах? И ако собственото електрозахранване и отопление са технически постижими с парна инсталация и огромни агрегати, бълващи пушеци в национален парк, дали водоснабдяването на подобна сграда ще бъде с цената на източване на Мусаленските езера? Дали отпадните води на хотел с подобен капацитет ще отиват директно в реката или изграждането на евентуална пречиствателна станция ще доведе до още и още строежи във вече и без това презастроената долина на Мусаленска Бистрица?
Сигурен съм, че инвеститори, възложители, изпълнители и всякакви там ръководители ще се позоват на членове и алинеи, за да кажат не само, че може, а даже и че трябва да се строи. Ще споменат, че подобни големи обекти само в Рила има още и в районите на Мальовица и Седемте езера. Със сигурност ще изтъкнат, че така се прави и в други държави.
Тук обаче ще сбъркат. Разбира се, подобни сгради има и в Алпите, и в много други планини. Но в развитите туристически държави, към които България претендира, че принадлежи, те се проектират и изграждат така, че всяка човешка намеса се вписва в околния пейзаж и по никакъв начин не откъсва вниманието от природната забележителност, до която се строи.
Бялата фасада на новата, по нищо не приличаща на хижа сграда, обаче нахално натрапва присъствието си, сякаш тя е по-важна и от Мусала, и от езерата, и от националния парк. Днешното “Добре дошли в НП “Рила”, скъпи туристи! Не е важно дали ще покорите планинския първенец. Няма никакво значение дали ще се насладите на удивителната красота на Мусаленския циркус. Днес е важно да спите в новата хижа!” звучи тревожно и опасно.
Това ли е посланието, което искаме да оставим на следващите поколения?! Дали чашата чай от 1,50-2 лв. е по-важна от запазването на ”естествените екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа”, както е описано в глава втора, раздел ІІ – Национални паркове, на Закона за защитените територии?!
Никой не отива в планината, за да спи в хижа, уважаеми господа инвеститори! Не създавайте нови атракции там, където това само разваля пълноценното изживяване от допира до високата планина и дивата природа. По какъв точно начин “ресторант, туристическа столова, летен бюфет, ски гардероб, рецепция, конферентни зали и зали за тихи игри”, каквито според сайта на БТС ще има в новата хижа-хотел, ще допринесат за едно пълноценно, рекреативно и информирано пребиваване на територията на най-големия национален парк в България?! Не е ли това поредното доказателство, че новата хижа ще бъде просто машина за пари, а планината и националният парк нямат никакво значение?!
Все още има истински хижари, които чувстват този занаят като свое призвание и предлагат чашата истински чай, приготвен с билки от съседните поляни, за “Добре дошъл!” на всеки гост. А вечер край огъня изпълват планината с истории от един живот, отдаден на планината. Все още има и истински планинари-романтици, които от най-високите била виждат тълпите, щъкащи между лифтове и хижи-хотели с ресторанти, ски гардероби и конферентни зали, а отиват още по-високо. Тази част от планината вие, господа инвеститори, все още не можете да ни отнемете!
Нека не забравяме, че планините принадлежат на всички нас, че планините са по-големи от БТС и всякакви туристически и търговски дружества. Нека не забравяме, че най-лесното нещо е да се разрушава. Нека се замислим точно какви планини и национални паркове искаме да оставим за следващите поколения.
И нека си припомним далечната 1924 г., когато самоковските туристи построяват клековата хижа “Мусала” – втората хижа в страната след “Скакавица” и първата високопланинска хижа в България. Всеки може да си отговори дали някогашните строители са искали да направят кафене във високата планина и да продават чай по 2 лв., или преизпълнени с ентусиазъм и искрено възхищение към красотата на Мусаленския дял, са съградили малко убежище за закъснелия пътник и заслон от прищевките на времето на тази височина. Днес дори камарите с тухли и строителни отпадъци са по-високи от този паметник на истинската и неподправена любов към планината. А всичко останало, случващо се на същата тази поляна, не е нищо друго, освен поредния опит за отхапване на апетитен къс от защитените територии, кражба от всички нас и от следващите поколения… или просто алчност! Наречете го, както искате…

Пантелей Симеонов

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*