Живот, Новини

Проклятие – документален разказ

Да си призная, тази птица не ми е от най-симпатичните. Не си спомням и да съм я срещал някога „на живо”, виждал съм я само препарирана, а най-често – нарисувана на кориците на тетрадки и учебници, като символ на светлината, на науката.
Бухалът е, който вижда и в тъмното.
В родното ми село той е бил на почит не толкова като символ някакъв, а по друга причина: предсказвал е времето. Не съм чувал другаде да е имало такава птица – феномен, която по едно и също време вечер да каца точно на определено място, откъдето с бухането си да известява на хората утре ще вали ли или ще грее слънце. Сутрин чудодейната природна твар отново отлитала навътре в планината, за да „пренощува” там през деня, далеч от светлината, върху клоните на вековен бук. За благодарност жителите на селото нарекли цялата местност Буела.
Не съм наясно дали бухалът е защитен от закона и дали учените-орнитолози знаят, че далеч преди откриването на барометъра, и още по-малко, преди спътниковите снимки, със своя инстинкт или седмо чувство бухалът е предсказвал времето…

х х х

Разположено върху речен конус, родното ми село е вклинено между последните две възвишения на Доспейския балкан: откъм югоизток е местността Буките, а откъм противоположната югозападна страна е Свети Илия. И Буките, и Свети Илия едва ли не надничат в домовете на хората и ако се провикнеш от там, няма начин да не те чуят у вас и да ти кажат, че вечерята още не е готова, да останеш още малко при овцете, че водата за качамака още не е завряла.
Всяка вечер по мръкнало бухалът е долитал и се е настанявал на едно от двете места – югозападното или югоизточното.

х х х

Когато наоколо всичко заспиваше, преди да е залостил външната врата, дядо Илия излизаше на кьошката, за да чуе в тишината откъде ще дойде гласът на бухала. Ако бухането е откъм Свети Илия, значи утре времето ще бъде хубаво, ще може да се вършее. Ще трябва да стане рано, да събуди синове и снахи, да заредят хармана, докато слънцето още не е напекло снопите и зърното още не е започнало да се рони.
Чуеше ли обаче „буу-буу” откъм Буките, дядо Илия биваше недоволен. Ще вали. Ще закъснее вършитбата, ще се забави оранта. Успокояваше го донякъде мисълта, че младите ще останат да си поспят повечко, човек има нужда и от почивка, земята – от дъждец. В такъв ден жените перяха на реката, мъжете се преобличаха, някои дори се къпеха…

х х х

На Славчо, средният син на дядо Илия, беше ред да иде с овцете. Поведе стадото към Буела, където освен че тревата е по-питомна, можеше да види и чудодейната птица, задрямала на вековното дърво.
Някъде на стотина крачки от селото го настигнаха и изпревариха трима мъже – ловджии, без дори едно „Добро утро!” да му кажат. Тъкмо се загубиха от погледа му и се чуха изстрели. Ехото ги повтори и отнесе към Корията.
– Те са – помисли си Славчо. – Нещо са хванали на мушка!
Овцете се скупчиха уплашени, кучетата се втурнаха натам, към гърмежа. Подир малко се върнаха. Бялото държеше перушина в устата си, а мургавото – крило от птица. Славчо се досети какво може да се е случило, за всеки случай сложи остатъка от крилото в торбата. Вечерта нямаше търпение да го покаже на баща си…

х х х

Дядо Илия, загубил зрението си във войната, имаше два пъти по-развито осезание. Дадеш ли му парче от кожа на някакво животно, само с едното пипане можеше да ти каже от вълк ли е, от мечка ли е, от куче ли е… Повъртя той перото в ръцете си, опипа го с пръсти, помълча-помълча и поклати глава:
– Лош ден за селото е тоя, деца!… Как са могли тия душмани да стрелят по тая невинна птица!?…
Две сълзи вече напираха под клепачите му. Преди да се търкулнат надолу, той ги избърса с опакото на дланите си…
Прав излезе старецът. Селото оглуша. Гласът на бухала повече не се чу.

Георги Маков

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*