Новини, Политика, Статии, коментари, Читателски

Прости им, Господи, те знаят какво правят!

По делата им НЕ ще ги познаете… /Спомени на един преводач от немски език/

Във в. „Приятел”, на който съм ревностен читател от много години, прочетох новината на пета страница от броя от 14 февруари 2020 г., че инж. Петър Георгиев, изпълнителен директор на „Самел-90” АД, общински съветник, газификатор на Самоков и Боровец, дългогодишен президент на БК „Рилски спортист”, общественик и дарител, баща и съпруг на чудесно семейство, бивш отличен баскетболист – да ме прощават неговите близки, приятели и съмишленици – ако пропускам някои от професионалните и човешките му достойнства, е бил отхвърлен от местния парламент за получаване на отличието „Почетен гражданин на Самоков”.
След половин век предана служба на родния град и 30 години забележително ръководство на най-голямата и просперираща самоковска фирма!
От 29 общински съветници 10 са се въздържали при гласуването, а четирима са отсъствали физически. По този начин е провалено благородното и благодарствено предложение за личността инж. Петър Георгиев, изготвено от инициативен комитет и внесено от г-н кмета на Самоков Владимир Георгиев в Общинския съвет.
Зад предложението стоят стотици и хиляди жители на града – млади и стари.

х х х

Роден съм в Самоков, живял съм 18 години в този прекрасен планински град. От 51 години живея и скитам из други места по света, но не съм преставал да милея и да се интересувам от съдбата на хората в родния град.
Имам честта да познавам лично г-н Петър Георгиев, с когото сме повече от половин век на „Пешко” и „Сашко”.
Неговите човешки и професионалн качества ме възхищават и съм пряк свидетел, като негов преводач от немски /преди няколко години в гр. Амберг, Бавария/ какъв талант притежава този скромен човек като ръководител на просперираща фирма при преговорите с неговите колеги и контрагенти от първокласна държава като Германия.
Видях с очите си и чух с ушите си, заедно с ресорния отговорник от директорите на борда на „Самел”, как наш Пешко като лъв защитаваше цена на продукцията, срокове за изпълнение, подробности при доставките, складиране и транспорт на продукцията. Много пъти съм правил ПОИС /проект по организация на строителството/ и можах да оценя на място менажерските опит и дарования на човека, на когото превеждах. В началото големите немски шефове го гледаха с известна доза пренебрежение, но бързо разбраха с кого имат работа. Инж. Петър Георгиев защити своите позиции с търпение и спокойствие, с находчивостта на гениален играч на покер в голяма игра, от която зависи финансовата съдба на десетки и стотици работници от завода, както и на семействата им.
Възхитих се на таланта и рутината на този забележителен ръководител от град Самоков!
Не бих искал да имам личност като инж. Петър Георгиев за свой противник… Трудна, почти невъзможна е битката срещу него. Ако имахме такива представители в Европейския парламент, нямаше да гледат на нас като на последна дупка на кавала…
Бях директор за пет години, докато да настъпи – за добро или зло – „промяната”. От 16 човека числен състав на Базата за развитие и внедряване при ДСО „СКЕМ” се развихме до Технологичен институт „Строителна керамика” с 60 човека числен състав – инженери, техници и научни работници с поне още толкова на брой нещатни сътрудници. Бях безпартиен тогава и си оставам такъв до смъртта си. На по-старите поколения им е ясно какви бяха шансовете да станеш директор през 1985 г., ако си безпартиен. За 11 години бях минал успешно през всички нива на проектиране на промишленото и гражданското строителство в Родината и висшестоящите ми ръководители в София оцениха това. Гласуваха ми доверие да стана дребно директорче.
Затова с ръка на сърцето си позволявам да давам оценка за инж. П. Георгиев, Господ да го дари с дълъг живот, защото съм ръководил хора, 80 % от тях с висше образование, носил съм безброй отговорности, устоявал съм на всевъзможни атаки от съперници, завистници, партийни профани и всякаква друга човешка „сволоч”.
Макар да съм бил на доста по-ниско ниво от Георгиев. Защото съм бивш ръководител от времената на социализма, а той е герой на новото време – при бруталните условия на днешния див капитализъм по цял свят…

х х х

За мен тези десет общински съветници и останалите трима, четвъртият е Георгиев /ако не са отсъствали по уважителни причини/ са мижитурки и душмани на Самоков. Тяхното овчедушие и пасуване /предварително съгласувано/ го приемам като нещастие. Те са срам и проклятие за града ни, те са на интелектуално ниво на колегите си отпреди 120 години, които гласували да не минава жп линия през Самоков „оти ке ни плаши бико”!
„Сополкьовци”, щеше да каже за тях Фифи, дъщерята на Ребето!
Прости им, Господи, защото те знаят какво правят! Завистниците и некадърниците завиждат на всеки способен човек.
По делата не ще ги познаете, така както разпознаваме по делата инж. Петър Георгиев – забележителен син на Самоков!
Респект и възхищение от теб, г-н Георгиев!
Един велик французин някога бе заявил: „Най-много се отвращавам от човешката неблагодарност”.
Великият руски поет е казал нещо, което важи и за теб, драги Пешко:

„Аз паметник за мен градих неръкотворен,
към него ще върви навек народен път,
възнася той глава висок и непокорен
над Александровия стълб.

———-

О, музо, ти бъди на своя бог послушна,
от хули се не бой; неискаща венци,
хвала и клевета посрещай равнодушна,
не влизай в спорове с глупци.”

Честита 70-а годишнина! За много години!
Към теб с уважение:
Александър Кондоферски
Мюнхен

Leave a Reply