Новини, Читателски

Пустите „дробини”

По професия баща ми беше готвач. Но по Живково време не се взимаха много пари с тази професия. Работеше на щат за 165 лв. на месец. Но се намери умник в администрацията, който му намали заплатата с 5 лв., защото свидетелството му за готвач било всъщност за помощник-готвач. Баща ми тогава се амбицира. Казал:
– Изпратете ме на курс за главен готвач!
Изпратиха го в София за 4 месеца и половина. Тогава той беше на 55 години. Хвалеше се пред мен, че класната му била на неговите години. Тя, като „наборка”, често го препитваше. Баща ми знаеше общо взето, все пак доста години беше работил. Но математиката му се опъваше. Трябваше да учи как се решават дроби. Покани ме на гости в София, да се видим. Беше настанен в общежитие с други двама негови колеги.
Отидох и какво да видя? „Съучениците” му – млади мъже по на около 30 години, играеха карти. А баща ми, сложил очила, решаваше задачи. Като ме видя, скочи и се засмя. После промълви:
– Пустите дробини /б. а. сиреч дроби/ – ще ме уморят. Но няма как – на контролната имам 2+; трябва да си оправя бележката, ако искам диплома за майстор…
Картоиграчите също се засмяха. Единият от тях каза:
– Упорит е баща ти. Ще успее!
И наистина успя – взе диплома с петица. Как да не се гордея с него, макар че всичко опираше до пустите 5 лв. Тогава 5 лева все пак бяха добра сума, за разлика от днешните. Така че все пак си е струвало!

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*