Култура, Новини, Хумор

Първоаприлски интермедии

Корелация

На лъжата краката са къси,
тя обаче не се въси.
Вместо къси крака,
Бог й е дал дълги крила.

х х х

Раздвоение

Да се смея, не смея,
но и да плача не съм каил –
трудна дата е Първи април!

х х х

Стар виц в нов вариант

Шегувай се смело
и си взимай багажа за село.

х х х

Що е истината днес

„Мижи, да те лажем!…”

х х х

В първия ден от четвъртия месец

Успокояват ме:
„Днес с пари – утре вересия!”…
И всичко ще имаш като на тепсия.

Георги Маков

х х х

Национален празник

Ако Първи април – Денят на лъжата,
стане национален празник –
може пък да потръгнат нещата
след четвърт век напразно…

За политиците той ще е и морален
/да си чул политик да не лъже!/,
не че народът е идеален,
нали всички сме „от кол и въже”!

Ама защо ни мислят за стадо,
дето ходи из Европа на паша!
Това, че бяга и старо, и младо,
това, че сме забъркали от всичко каша –

може би ще го решим с Първи априлий –
като направим една фиеста…
Хей, не забравяйте, братя мили,
хиляда осемстотин седемдесет и шеста!

х х х

Две ризи

И въпреки финансовите кризи,
аз, честно казано, бях с две ризи.
Едната, викам си, ще дам на ближния,
той и без друго има много грижи, я!
И тъкмо се реших на туй дарение,
и търсех го човека с мойто зрение –
тогава остра мисъл ме прониза:
бе, я да видя где са тия ризи!
След лутане и търсене – замлъкнах…
И двете някой от гърба ми смъкнал!

х х х

Европейско стихотворение

Вчера наш европеец – един емигрант, де,
/който, емигрирайки, ни малко предаде/,
ми разправя как живеел охолно в Европа.
Законите там били като дрянова сопа.
Тука – вика – в България, пак така ли я карате?
Щом е чуждо – гледате да го „побарате”!
Абе – викам му – я ме чуй, емигрантче,
затова, че си с мерцедес, а пък аз съм с трабантче –
ти там миеш чинии или чистиш клозети…
А на мен не ми пука, че сме в Европа приети.
Тя, Европа – му казвам – ни няма доверие,
щото още от Крумово време има поверие,
че коне им крадем и жените им вземаме.
Та сега исторически вината поемаме…
А ти що избяга – да те питам аз тебе?
Или тука не искаш да ручаш наш хлебец!

Па и друго си мисля: политиците наши
безгръбначни са малко. И малко – апаши.
Затова нямат воля да удрят с юмрука –
да се чуе във Брюксел; да се чуе и тука:
Е, това, що ни е взела до днеска Европа,
а го е взела – ти казвам – щото нещо ни хлопа –
да ни го върне. Тогава – ега ти…
Ние от нея ще сме по-богати!

х х х

Аз вярвам

Е, господа, та как забогатяхте,
след като всички, ужким, бяхме равни!
Защо така държавата обрахте,
не можеше ли някак си по-бавно?

И как така с мильони в чужди банки
задминахте вси шейхове арабски?
А сметките на вашите стопанки
са още по-далече – в банки щатски.

Е, вие, депутати, премиери
и някакви чиновничета висши,
дали един от вас ще се намери
да си признае, че е „пипал скришом”?

Та, господа, съсипахте народа
и толкова го лъгахте – така че –
щом паднете му мъничко – на сгода –
аз вярвам – истински ще ви разплаче!

Иван Ненов

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*