Култура, Новини, Статии, коментари

Първо „Нашенско хоро” или как фолклорът лекува…

Някои скептици може и да не вярват, но истината е такава – фолклорът, особено хорото, лекува. То е вирус, то е зараза, от която вместо да лягаш на леглото, ти ставаш още по-здрав и краката сами заиграват.
Така се почувствах аз, а сигурно и всички, които на 1 ноември влязоха в зала „Самоков”. Тук се състоя първият национален фестивал „Нашенско хоро” с вярата, че ще върви през годините и все повече танцьори ще показват своето изкуство чрез вдъхновената си игра и ще заразяват все повече млади хора.
…Звуците на родопските каба гайди ни подканиха да побързахме да влезем в залата. Красива украса, останала от честването на юбилея на фирма „Самел-90”, правеше обстановката наистина празнична. Залата бе разцъфтяла от многоцветието и разнообразието на носии, забрадки, от цветята на главите и най-вече от младостта и усмивките на участниците от цяла България.
Разговарях с членовете на журито, които бяха много ентусиазирани от факта, че цели 36 ансамбъла ще минат пред очите им и ще звучат мелодиите на хората в ушите им.
Председател на журито бе Николай Колев, хореограф, режисьор и педагог, бивш артист от ансамбъл „Филип Кутев”. Вече 34 години той е преподавател в Националното училище по танцово изкуство в София.
Членове на журито бяха Благовеста Калчева и Стефан Йорданов. Главен асистент Благовеста Калчева е възпитаничка на музикалната академия в Пловдив. Повече от 15 години е работила като артист, балетист и корепетитор в ансамбъл „Тракия”, сега преподава в академията хореография. Асистент Стефан Йорданов също е завършил пловдивската академия и сега преподава там, в катедра „Хореография”.
И тримата имат дълъг стаж като хореографи и аз бях напълно убедена, че правилно ще преценят кои са най-добрите в това много обичано изкуство – нашенското хоро.
Просторната светла зала позволи разгъването на танците, защото само ансамбъл „Еремия” от София например бе в състав от… 100 души. Изпъкна с 60 танцьори и състав „Гайтани” от Пловдив.
От София бяха още представителите на „Сън денс”, „Мераклии”, „Витоша” и др., от Пловдив – клуб „Таралеж”. Масова бе групата и на малките и големите танцьори от Ихтиман. Изявиха се и „Шарено хоро” от Пирдоп, „Пъстра китка” от Банкя, „Надежда” от пазарджишкото село Добровница, „Пасарелци” от Пасарел, „Веселие” от Хасково, състави от Сапарева баня, Ресилово, софийското село Пролеша… С народни танци се представиха още много школи от цялата страна.
Не може да се изброят всички, но най-важното и за участниците в съставите, и за публиката си остана удоволствието от прекрасната игра и достойното представяне на селищата, откъдето бяха пристигнали различните групи.
Невероятна картина се сменяше пред очите ни, защото докато един ансамбъл се представяше пред журито, почти всички останали в залата играеха заедно с него отстрани.
По време на почивката звучеше музика и тогава наистина можеше да се кандидатства за „Гинес” – изви се огромно хоро, което приличаше на калейдоскоп. Пъстрота и красота, искрящи погледи, усмивки и приятелски ръкостискания… Ето защо съм сигурна, че фолклорът лекува, събира, сдружава и прави живота красив.
Наградите накрая предизвикаха небивал фурор. Силни викове и заслужени ръкопляскания придружиха знаците на заслужено признание.
Организатори на фестивала бяха общинското предприятие „Маркетинг в туризма и туристически дейности“ и формацията „Сън денс“. Идеята е фестивалът да стане традиционен, като се провежда всяка година през първата седмица на ноември.

Димитрина Божилова

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*