Живот, Новини, Туризъм, Читателски, Шарен свят

Пътуване до фараоните – част I

Александър Кондоферски
Мюнхен

Нашето пътешествие до Египет започва на 16 януари 2010 г. на летището в Мюнхен. Цецка, Таня, Надя и аз в 6,30 ч. сутринта чакаме търпеливо, заедно с още 300 туристи, пред коридора за отвеждане към “Кондор”. Нашата туристическа фирма е ITS Reisen. Цените са доста скромни и са за хора със средни и под средни възможности.
Близо до нас 30-годишен мъж с мургава физиономия внезапно започва да се “пеняви” и да ругае на немски без акцент свой съсед от опашката. Вероятно е пил алкохол цялата нощ с верни другари и сега здраво се репчи пред благата старческа физиономия на компанията. Във въздуха ни се носи предчувствие за инцидент. Юначагата става все по-агресивен, невъздържан след влизането ни в самолета.
“О, музо, възпей този гибелен гняв на Ахила…” – започва и “Илиадата”.
Три голобради овнета прихващат от геройското поведение на арабина и се пререждат, препъват и кюскат, преминавайки по пътеката. Без да са пили, разбира се. Или може би само по бира за “гьонсуратвтвърдител”.
Когато последните пътници сядат, се появява старшата стюардеса. Със служебен костюм, който стои елегантно, със студени сини очи и изражение на лицето на надзирател от концлагер. С маршова стъпка потраква токчета към дъното на самолета, откъдето все още долитат протестите на арабина. Тя съска тихо само 15 секунди и го изкарва от мястото му чак до изхода на самолета, по-кротък от агънце. Стюардесата не пропуска да смръзне кръвта и на трите овнета, но ги оставя да дишат при нас, в самолета.
При преминаването й покрай мен й заявявам: “Респект!” Получавам мила усмивка, която в никакъв случай не е само служебна.
Летим 4 часа и нещо на 10 хил. м височина и кацаме благополучно в 12,30 ч. местно време, след 2000 мили полет, на летището в гр. Хургада.
България и Египет са в една и съща часова зона, така че Таня и Цецка не пипат стрелките на ръчните си часовници, за разлика от нас двамата с Надя.

Така се продава хляб

От минус 12 градуса в Мюнхен с бяла покривка и зима се озоваваме сред зимата на Египет при 26-27 градуса, но плюс… В приемното хале, където царят шум и има тарапана от хора, климатичната инсталация функционира и е прохладно.
95 % от всички присъстващи са руски туристи – от Москва или Санкт Петербург. Представителят на ITS вече ни чака и ни упътва към паркинг, където виждаме микробус до хотела ни.
Избрали сме “Хилтън Хургада лонг бийч рисорт” – всичко е “ол инклузив”. На самоковски това означава “какво ти душа сака”. Хотелът е 4 звезди, оазис във всяко отношение и се надяваме на топло и слънчево време, отлично обслужване и приятни емоции. В Египет са констатирани 350 слънчеви дни годишно при температурен диапазон от 25 до 55 градуса.
Въздухът е сух поради наличието на 950 хил. кв. км пустиня /9 пъти България, но в скали и пясъци/. Изпаренията от Нил, Асуанския язовир и Червено и Средиземно море са безсилни да овлажнят сухите, огнени ветрове над пустинята.
Гамал, Мохамед, Саид, Аладин, Али – това са най-често срещаните имена през следващите 15 дни от престоя ни тук.
Продавачи, шофьори, чистачи, градинари, камериери, келнери, носачи на багаж, помощници в ресторантите, баровете, на басейните при хотела и на морето – 99 % от всички обслужващи ни са мъже. Заплатите им се различават помежду си някой път десетократно. Поведението им може да бъде от чисто сърдечно до чисто сервилно. Трудолюбието – от коректно до напълно маскирано. Начинът на живот, вярата и порядките, представите за чест и морал – всичко си заслужава да бъде проследено и наблюдавано с интерес.
“Люлката на човешката цивилизация е по поречието на реката Нил” – учехме в училище като малки деца.
…Гигантските пирамиди, обелиски, гробници, пантеони при Кайро, Мемфис, Луксор, Карнак, Дендера, Абу Симбел…
Думите на Наполеон, който строява цялата своя армия: ”Войници, 40 столетия ви гледат!…”
Възхитихме се от всичко, което видяхме в Египет, и се потресохме.
Потресе ни мръсотията в столицата Кайро!
Тази мръсотия е натрупвана вече 4 хил. години, продължава да се натрупва и ще изчезне от Египет заедно с изчезването на планетата Земя!…

Не толкова необичаен градски пейзаж

От сърце моля за извинение археолози, учени, корифеи и познавачи на античния свят, че не припадам от възторг и страхопочитание.
Щях да припадна от миризмата и гледките в най-многолюдния град, който съм посетил досега – Кайро /Ел Хайра/!
х х х
17 януари 2010 г. След обилна закуска в един от ресторантите на хотела ни Цецка и Надя отиват да се пекат на слънце покрай един от басейните. На терасата в нашата внушителна къща Таня разгъва шезлонг с криминалето в ръка, а аз отивам на разузнаване. Наслаждавам се на всяка секунда, не бързам за никъде и се радвам на географската ширина, на която се намирам в момента заедно с щъркелите. Пия на бара няколко чаши изстинал чай хибискус /каркаде на арабски/. Тъмно червен, лек, кисел, ободрителен еликсир.
Сменям 50 евро на валутното гише и получавам малко повече от 375 египетски лири. Вярвам наивно, че ще ми стигнат за картички, сувенирчета и за “бакшиш”. Това е едно от най-употребяваните слова, които ще чуем при изговора и не само от келнери и носачи. Най-често го изговаря опърлен от слънцето полицай, в униформа и с автомат на гърди…
В 11 ч. отивам на среща във фоайето с нашия райзелайтер /информатор и отговорник/. Това е представителят на туристическата ни фирма Аладин Осман, който говори отличен немски. Разговаряме само двамата половин час и узнавам почти всичко, което ни интересува. Срещу мен седи високо образован египтянин с две висши образования /едното от които – египтология/. Аладин е на 45 години, семеен /с една жена/ и две деца. Коранът му разрешава до 4 жени, но явно не е толкова богат, за да си го позволи. А е възможно да обича жена си до там, че една жена да му стига. Той произхожда от заможно семейство, получава висока заплата и не му липсва самочувствие. При следващ наш разговор ще узная, че досега е посетил Мека и Медина по два пъти, а майка му – 16 пъти. Според корана това е най-висше свещенодействие за мюсюлманите.

Край на първа част

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*