Култура, Новини

Радостина Симонова свири и пя в Белгия

Радостина Симонова

Младото самоковско дарование във фолклора Радостина Симонова участва в престижния музикален фестивал „Етно Фландърс”, състоял се от 29 юли до 8 август в Белгия. Симонова е свирила на гайда, а колегите й от Музикалната академия в Пловдив са представили българския музикален фолклор чрез кавал, тамбура и гъдулка. Самоковката се е изявила и с изпълнение на родни песни.
Самият фестивал се провежда ежегодно от 1999 г. насам в Белгия, а подобни прояви има още и в Дания, Естония, Румъния. Целта е да се срещнат и опознаят музиканти от различни фолклорни области по света. За някои от участниците, които редовно участват в тези срещи, това е и начин на живот – на тези събирания те обменят творчески идеи и по този начин се учат взаимно.
В рамките на фестивала са се състояли 6 концерта в големите белгийски градове Остенде и Гент и в по-малки населени места в региона, както и в съседна Франция. Участие са взели представители от цял свят – Холандия, Естония, Великобритания, Австралия, Иран… Уганда, Танзания и др.
„По време на фестивала се срещнах сякаш с един нов свят, тъй като всички участници разговаряхме на общ език – този на музиката. Естествено, буквално се разбирахме на английски. Взаимно се учехме на традиционни фолклорни ритми за дадената нация. Беше много забавно по време на репетициите, концертите, пътуванията. Музикантите бяха изключително земни, не се големееха и не парадираха с постиженията си. А се оказа, че някои от тях са доста известни и са спечелили своеобразно световно първенство за музикално изпълнение на съответния инструмент. Такива инструменти пък имаше в изобилие – най-различни и причудливи, особено тези от Африка”, развълнувано сподели Радостина.
По време на различните прояви нашенката е научила много новости за света на музиката и е обогатила фолклорните си познания. В същото време тя подчерта, че българите и представителите на африканския континент са били сред най-колоритните участници.
„В Европа, а и не само там, са влюбени в българския фолклор, дават мило и драго да се докоснат до него, защото е уникален сам по себе си, нашите ритми ги няма никъде другаде. За чужденците автентичният български фолклор е нещо космическо и магическо. Като потвърждение на това ще посоча, че по време на нашите репетиции бяхме заобиколени от всички състави, които ни слушаха с прехлас и ни записваха кой с каквото може – мобилни телефони, камери, фотоапарати… Дори и телевизионните камери не се отделяха от нас, докато при други състави бяха съвсем за кратко”, изрази гордостта си нашата съгражданка. Според нея музикалният фолклор на държавите в Северна и Западна Европа, за разлика от българския, е доста еднотипен – преобладават танцувалните ритми и балната музика.

Участниците във фестивала пред своеобразната сцена

Симонова не пропусна възможността да благодари на организаторите. „Бяхме посрещнати изключително топло. В Белгия хората те приемат и съдят по таланта, уменията и качествата ти като човек, а не по външността. Организацията пък бе на световно ниво – всичко, до най-малкия детайл, бе изпипано, просто съм възхитена. Организаторите споделиха с нас, че това е бил най-добрият и качествен фестивал от началото на инициативата през 1999 г.”, разказа младата музикантка.
Тя свидетелства, че музиката навсякъде по света е начин на живот. Специално участниците в този фестивал имат редовни участия на фестивали и концерти по цял свят, разполагат и с продуценти, ПР-и и какво ли още не. Така те живеят за музиката, но и от музиката. Тази система обаче се оказва невалидна за творците в родна България…
Р. Симонова говори и с вълнение и донякъде с тъга за впечатленията си от стандарта и начина на живот в Белгия: „Белгийците са доста по-напред в развитието си от нас. От страната им лъха спокойствие, всичко е подредено, организирано и чисто. Навсякъде има зеленина и тези площи се поддържат редовно. Хората живеят в хармония с природата, щадят я. Направи ми впечатление, че много белгийци използват колелото като транспортно средство, а и имат големи велосипедни паркинги. По къщите могат да се забележат и доста слънчеви колектори. И още нещо – през 100-200 м има специални кътове с пясък и кошчета за нуждите на домашните любимци. Къщите пък сякаш са извадени от приказките. Възхитена съм от това, което видях. Въобще у мен Белгия ще предизвиква само положителни емоции…”
Контактите с новите приятели обаче не свършват с края на фестивала. Сега Радост поддържа връзка с колегите си чрез интернет, тъй като, по думите й, всички са станали като едно голямо музикално семейство.
Има вероятност подобен фестивал да се проведе и в България, това ще стане ясно в близките седмици. По предварителни очаквания домакин на проявата трябва да бъде гр. Рила. Поводът за избора на града-домакин е гостуването на член на организационния колектив в България и посещението му в Рилския манастир, откъдето е останал с изключително добри впечатления.

Делян Василев

Leave a Reply