Култура, Новини, Статии, коментари

Рила и една хипотеза на Иван Вазов за Орфей

След Освобождението народният поет Иван Вазов е един от първите, който надлъж и нашир обикаля отечеството и възпява неговите красоти. Все още няма друг автор, който да се доближава до броя на публикуваните от него пътни бележки и пътеписи за България и всичко това да преминава през сърцето му, както го е казал в стихотворението си „Аз съм българче”: „Всичко българско и родно любя, тача и милея…”
В писмо от 29 юли 1901 г. Вазов кани проф. Д. И. Шишманов на излет до вр. Мусала. Самият Шишманов не се е включил в групата, в която са били д-р Моллов (професор по медицина), професорът по геология Г. Златарски, д-р Минчович, Васил Д. Стоянов – един от основателите на Българското книжовно дружество в Браила, и други членове на новосъздаденото туристическо дружество „Алеко Константинов”.
„Може би някои да намерят прекалени моите възхищения, и тука, и по-нататък, от нашите планински покрайнини; може би да ме заподозрат в преувеличение техните хубости и в усилване багрите на картините, които повече отбелезвам, отколкото рисувам. Възможно е. Но аз съм искрен в предаването впечатленията си, защото всичко, каквото съм виждал, аз съм го и чувствувал като българин. Всичко за мене е мило, прекрасно, величествено, а главно – мило.” Това разказва народният поет при първото си изкачване на Балканския първенец.
След „утринния ход” групата е пътувала от Долна баня до Радуил, после до Чамкория /Боровец/ с цел „да се вплете в Родопските дебри, да стъпи в Орфеевата долина и да види изворите на Хеброс” – тракийското название на Марица.
„Тези извори – пише Вазов – известни още в най-старо време, са поразявали въображенията със своята тайнственост и неприближимост… С тях са свързани много поетически спомени. Още Овидий в своите Х е р о и д и споменува за Hebrus (Марица), който изтича из стръмните голи стени на „ледниковите Родопи”. Вазов посочва, че и дубровчани, които в ХVІ в. пътували по търговия из Турция, разказвали, че намерили при главата (изворите, б. м.) на Марица седем топли извора, бистра вода, които Орфей чрез омаята на песните си изтеглил из земните недра на повърхността.
За подобно нещо и далматинският поет Йован Гундулич (1589–1638 г.) пише в поемата си „Осман”. Той нарича Орфей българин, „създател на оня род мелодични песни в сръбските земи, които са известни там под името б у г а р к и н я и б у г а р щ и ц а.” И Вазов цитира стиха на Гундулич:
Kazu Srb|J| | Bugar!
B|stre vode sedam re|a,
Ko|a prob| | udar|
Na spevan’|a sva vesela.
Маричините езера ги е възпял, според Вазов, още и хърватският поет Крижанич. Френският посланик (1621 г.) в Турция пък е записал, че местните жители наричали тогава седемте маричини езера „Седем извори Орфееви”.
Както е известно от историята на стария свят, легендата за Орфей е по-стара от Омировите „Илиада” и „Одисея”. И ако песните на слепия Омир са били записани, то на Орфей не били записани, защото той проповядвал чрез тях, че Бог – това е любовта между хората и само любовта ще спаси хората на земята. Не е ли тогава Орфей „предшественик” на учението на Христос!
Христос е разпънат на кръста заради предателството от ученика му Юда. А векове преди това Орфей намира смъртта си, обезглавен от нимфите – девойки от неговото тракийско племе беси, заради това, че е обичал само Евридика и не е можел да принадлежи на останалите. И мътните води на Хебър, изворите на неговото начало, отвличат тялото му в морето.
Древногръцките философи също са почитали тракиеца Орфей. На него е било „посветено” Дионисиевото светилище; Питагор е бил един от стоическите му почитатели, а Аристотел е отбелязал, че най-старите народи на Балканите са траките, троянците и финикийците. Херодот отбелязва, че Дионисиевото светилище се е намирало в най-високата планина Родопи.
В труда си „География” Страбон пък изброява тракийските племена, заселени по р. Хебър. Най-високо се заселило племето беси. Племето, от което се е родил Орфей.
Планините не променят височината си, нито реките – своите извори. Променят се наименованията и границите им. До времето на Вазов, а и след това, вр. Мусала е влизал в пределите на Родопите. Граница между Родопите и Рила е бил вододелът на р. Бели Искър. Същинската Рила планина е включвала днешните Средна и Западна Рила.
А кои са топлите извори, които водят началото си от Хеброс (Марица)?! Те също не са се изместили и не са прекъснали своя извор. Тях също ги има. Това са топлите извори край днешната Долна баня, някогашната древна Венетица. И когато народният поет Иван Вазов и придружаващите го научни светила за пръв път изкачват най-високия родопски връх Мусала, те се изкъпали в Долнобанските минерални бани, защото до Дионисиевото светилище на митичния тракиец Орфей трябвало да бъдат физически и духовно чисти.

Иван Ненов

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*