История, Новини, Статии, коментари, Читателски

„Рилски лен” – от 1500 работници до 25…

Отдавна имах желание да припомня на останалите живи бивши работници, служители и специалисти в „Рилски лен”, както и на техните наследници и на цялата самоковска общественост и гражданство какво предприятие беше преди години „Рилски лен” и какво е сега.
В местната преса /в. „Самоков 365” от 1 септември т. г./ прочетох, че сега все още съществуващото предприятие ще има нов собственик и че в момента там работят… 25 човека.
В края на 80-те години на миналия век в комбината се трудеха около 1500 души, а произвежданата продукция с марката „Рилски лен” намираше радушен прием не само в родината ни, а и в много страни в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка.
Преди 80 години предприемчиви самоковци проучват агротехническите условия в нашия район и решават да направят тук предприятие за преработка на лен. Инициатори са проф. инж. Захари Бързанов и негови съмишленици. Климатичните условия в района са благоприятни за отглеждане на ленената култура.
Общината им дава първоначално 20 дка земя, на които да започне изграждането на топила, цех за първична преработка на лена и семечистене и на други спомагателни помещения, както и на централната сграда за управлението. Започват да се доставят машини и ъоръжения. Цял празник е било докарването на парния котел, който работи с отпадъчния паздер. Произвежданите ленени влакна и дреб се изпращат за преработка в Германия.
В началото на 50-те години на миналия век се доставят комплект предачни състави от Англия и започва тук да се произвежда ленена прежда. С постановление № 45 от 1958 г. Министерският съвет одобрява разширение на производството и превръщане на предприятието в ленен комбинат – най-големият не само в България, но и на целия Балканския полуостров.
С голям ентусиазъм на строители и работници от предприятието, както и на специалисти от Англия и Съветския съюз започва монтажът на новата непозната техника. Открива се и текстилно училище /сегашната Професионална гимназия по туризъм/, в което започват да се обучават бъдещите кадри за комбината.
Амбициозният директор по това време Любен Балджийски държи много трудещите се тук да бъдат подготвени, квалифицирани. Затова работещите среднисти са изпратени да се учат в текстилните техникуми във Враца, София и Сливен, подготвяйки се за специалисти и ръководители.
През 1959 г. се изгражда модерният цех за първична преработка на лена, през 1961 г. е завършена предачницата, през 1964 г. – цех „Тъкачница”, а през 1965 г. – цех „Апретура”.
Установява се непрекъснат производствен процес. Непрекъснато се доставят нови високопроизводителни машини от Англия, Съветския съюз, Германия, Италия, Холандия и от много други страни. Численият състав непрекъснато се увеличава. Привличат се стотици работници не само от града, но и от близките села и даже от Дупнишко /Сапарево/, за да нарасне колективът, както вече стана дума, в края на 80-те години на около 1500 човека.
Характерът на работата е такъв, че при преработката на лена се получават прах, влага; при отопяването се отделя неприятна миризма. Тук по онова време работеха около 500 човека от Циганската махала. В интерес на истината те бяха много трудолюбиви, бързо усвояваха работата, много от тях ставаха ударници, носители на званието „Най-добър в професията”, а някои даже бяха и рационализатори.
Няма дом в нашия град, в който живеят бивши работници от предприятието, в който да няма снимки, подаръци и награди, получени за достоен труд и в чест на бележити празници и чествания. На празника на труда 1 май, по време на манифестацията, колоната на „Рилски лен” бе най-многобройната.
Написване на книга за историята на предприятието бе възложено през 80-те години на миналия век на учителя-историк Хрим Христовски. Самата книга излезе през далечната 1985 г. Много от снимките в нея са направени от мен.
В комбината работеха цели фамилии, като семейства Жаркови, Митка и трите дъщери и зетовете, Бързанови – братя и снахи, Тоскови, Тунгарови, Чакалови и много други.
Но… криворазбраната демокрация след 1989 г. направи срив в промишлеността и селското стопанство – не само за „Рилски лен”, но и за промишлените предприятия в града ни с изключение само на „Самел-90” и „Пластимо”, които не позволиха лъжливата приватизация да вземе връх. Хиляди работници се озоваха в редиците на безработните, останали на улицата.
В многобройни разговори с бивши работници и служители в комбината си споделяме спомени за хубавите години, когато най-добре платените, най-добре облечени и замогнали се, благодарение на взаимоспомагателната каса успяха да построят и собствени жилища, да се обзаведат с необходимата покъщнина, но… дойдоха господата от „Труд и капитал”, ликвидираха труда, закриха работните места, прибраха капиталите, натрупани с години, разпродадоха скъпата техника за скрап и парите от това имущество отидоха незнайно къде…
Потърсих изпълнителния директор и с много труд успях да науча името и адреса на Иван Ревалски. Направих му пълна историческа справка за миналото на „Рилски лен”, изпратих му я с препоръчана поща и вече цяла година очаквам отговор на написаното от мен!
А много от нас навремето от ученическата скамейка продължиха обучението си задочно до пенсионирането, придобивайки трудов стаж от 30-40 години. Отдали сме живота си на това предприятие, не заслужаваме ли и ние дивиденти от т. нар. приватизация!? Някои ръководители се сдобиха с изкупени акции, направиха състояние, а останалите – Бог да прости!
За изминалите след 1989 г. повече от 25 години беше продадено постигнатото с нашата упорита работа, изчезна авторитетната марка „Рилски лен”.
Написаното тук от мен е на основата на разговори и спомени на бивши работници и служители, които и сега с болка си спомнят за успехите на нашето голямо и хубаво предприятие „Рилски лен”.

Димитър Михайлов

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*