Култура, Новини

Родът на Мано Филипов

205 години от рождението на дарителя

Георги Захов

Мано Филипов Чернев е роден в Шипочан през 1807 г. Останал рано сирак и майка му го дала чирак в Самоков. За една година спечелил три гроша, които донесъл завързани в малка кърпа на майка си. После слугувал на различни места.
Бъдещата си съпруга Христина Стаменова за първи път видял да продава метли пред Митрополитската църква в Самоков. Тя била от въглищарското Ново село, намиращо се на Широката планина, в м. Селището. Там хората избягали от чумата през 1815 г.
Като проявил голямо трудолюбие и постоянство, Мано Филипов успял да създаде свое стопанство. Отглеждал овце, разработвал ниви, построил къща и стопански сгради, започнал и търговия с овни и едър рогат добитък. Постепенно се замогнал. С годините Шипочан и неговото землище се оказали тесни за успешната му стопанска дейност. Постепенно започнал да изкупува пасища и гори в Рила. В една част от тях угоявал свои стада, а други давал под наем. Негови търговски представители били членовете на прочутото еврейско самоковско семейство Арие. Често пътувал до Цариград по търговски дела. По време на едно от престояванията си там успял да извади документи, които очертават границите на землището на Шипочан.
Тези документи и карта дълго време били съхранявани в църквата на селото, но били загубени по време на съдебни дела през 1922 г. в Самоков. Някой от адвокатите злоупотребил с доверието на шипочанци и така те загубили земите си в м. Катранджия. На това място сега е сметището на Самоковска община.
През всичките години на своя жизнен път като възрастен Мано Филипов дарявал средства за църкви и училища, за бедни и болни.
Заедно със съпругата си отгледали 6 деца: синовете Христо и Георги и дъщерите Мария, Анисия, Наталия и Елисавета.
Дъщерята Мария Манова е била съпруга на Михаил Хр. Шипоклийски. Нейни деца са Георги, Христо и Димитър. Георги отишъл да живее в Карлово. Христо е роден на 8 май 1890 г. Негов син е Георги Кибаров. За третия син Димитър няма данни.
Дъщерята Анисия Манова е била монахиня в Девическия манастир в Самоков. Била най-образована и интелигентна от всички монахини в манастира. Тя била и една от първите касиерки на женското благотворително дружество “Зора” в Самоков, учредено по време на годишния изпит на учениците в края на учебната 1871 г. от учителката Милева.
Монахиня Анисия е и сред първите, построили малки хижи на Боровец /тогава Чамкория/. Там тя летувала. Починала в края на 1910 г. В килията живяла с послушницата си Анисия Михайлова, която по-късно – от 1922 до 1929 г., била игуменка на манастира. При кончината си Анисия Манова имала на влог в Земеделска банка 2600 лв., от които 1000 лв. завещала за направа на килия в манастира, а останалите 1600 лв. – за “подушие” /за Бог да прости…/.
Третата дъщеря Наталия Манова починала рано и оставила сираче невръстната си дъщеря Екатерина. Отгледали я Марица и Христо Манови, поради което тя била много привързана към тях. Първият й брак бил несполучлив. Повторно се омъжила за бесарабския българин Георги Калинков, завършил Новорусийския университет – Юридическия факултет. Той завършил успешно и Женевския университет. Получил титлата доктор по право. По-късно бил адвокат, юридически консул на софийското кметство, пълномощен министър в Букурещ. През 1908 г. пък бил избран за народен представител.
Екатерина Калинкова – внучка на Мано Филипов, била известна с голямата си благотворителна дейност. Тя дала 200 хил. лв. за започване на строежа на Старопиталището в града ни. Подпомагала и много бедни ученици и студенти. Починала на 17 ноември 1940 г.
Елисавета Манова – най-малката дъщеря на Мано Филипов, се омъжила за Никола Петков от Пазарджик. Той се занимавал с търговия, но превозвал и оръжие за революционните комитети по време на подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Турската власт го арестувала в Самоков. Закаран бил с тежки вериги в Цариград, а оттам заточен в Диарбекир, където и починал. Синът му Петко учил в Брюксел, Белгия. На студентско събрание в подкрепа на Илинденското въстание държал пламенна реч. Впоследствие се разболял и починал.
Христо Манов Филипов – първият син на Мано Филипов – е роден през 1847 г., а починал на 62 години на 11 април 1909 г. Завършил начално училище в Самоков, а гимназия – в Пловдив. Станал пръв помощник в работата на баща си – както в търговските дела, така и в обществената дейност. Съпругата на Христо Манов – Марица, е дъщеря на видния самоковец Захари Хаджистамов, който имал чаркове за гайтани, видни и мадан в с. Марица.
Преди Освобождението Христо Манов уредил изпращането от Цариград на вестниците “Право”, “Македония” и “Пчела” за читалището в Самоков. Имал обширна кореспонденция с бележити възрожденци. Изпращал дописки до вестниците на Петко Р. Славейков в Цариград. Бил училищен настоятел. Организирал абониране за сп. “Читалище”, издавано в Цариград. Дарил 565 гроша и дървен материал за строежа на Богословското училище в Самоков. Дарявал пари и за Рилския манастир, за училищното настоятелство, за сиромаси.
След Освобождението бил назначен “казничей” в първия общински съвет на Самоков. Един от основателите бил на търговско-индустриалното дружество “Бъдещност”, създадено на 9 юли 1885 г. Бил и член на Софийския окръжен съд през 1891-1892 г.
Христо Манов е избиран за народен представител в Учредителното събрание във Велико Търново и още няколко пъти за депутат. Със съпругата си Марица имали 8 деца: петима синове – Атанас, Димитър, Александър, Янаки и Иван, и три дъщери: Елена, Невена и Екатерина.

Край на първа част

Очаквайте втората и последна част утре.

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*