Здраве, Новини, Туризъм

Самоковски алпинист пострада в Рила

Снимка: архив

29-годишният самоковски алпинист Виктор Варошкин си счупи крака при падане на 24 януари край водопада Скакавица в Рила. Нашият съгражданин е провеждал курс по ледено катерене, но при подготовката на условията за участниците в курса се е подхлъзнал. Веднага е била организирана спасителна акция. С хеликоптер от Словакия, който се е намирал у нас заради ски състезание за Световната купа в Банско, Виктор е транспортиран в София, където е настанен за лечение в „Св Анна” /бившата Окръжна болница/.
От лечебното заведение междувременно съобщиха, че Варошкин е с фрактура на бедрената кост. Настанен е в Клиниката по ортопедия и травматология, състоянието му е стабилизирано.
В акцията са участвали с моторни шейни и петима планински спасители от Дупница, намиращи се по време на инцидента в района на Седемте езера.
Водопадът Скакавица /1950 м н. в./ е най-високият и най-големият в Рила, водите му се спускат от височина 70 метра, в момента е замръзнал.
Виктор Варошкин е първият български алпинист, изкачил изключително трудния връх Серо Торе в Южна Америка. Участвал е и в много други тежки експедиции. Известен е и като един от най-добрите наши високопланински водачи.
Син е на учения и двукратен участник в Олимпийски игри като алпиец доц. Георги Варошкин.
По ирония на съдбата Виктор Варошкин е и единственият лицензиран в България парамедик за спасяване при хеликоптерни акции. Неотдавна в нашия вестник той публикува голяма и много ценна статия /„Има ли надежда да се изгради въздушно-спасителна система?”, в. „Приятел”, бр. 50 от 13 декември 2019 г./ за необходимостта от създаване на условия и организация за подобен род спасявания.
А ето какво написа тези дни, след контузията, във фейсбук, самият Виктор Варошкин:
„Тъй като много драматични и неверни неща се изписаха /пореден медиен балон/ накратко искам да споделя какво се случи с мен.
Водейки двама клиенти от Литва на големия Скакавишки водопад, паднах върху дясното си бедро, предизвиквайки две фрактури – една в близост до ставата и една по средата на бедрото. Противно на някакви съчинения за 15-метрови падания, всъщност безславно се разпльоках от 3 метра височина върху полегнал лед. Падането е изцяло плод на моя грешка – подценяване на ситуацията, лекомислие.
Благодарен съм, че моите клиенти запазиха самообладание в ситуация, за която са ме наели да не допускам.
За съжаление в един ден се оказах два пъти от обратната страна – клиент на клиентите си и пациент на въздушните спасители.
Изпращам огромни благодарности на всички, които ми помогнаха – на леда, на земята, във въздуха, в болницата. Изкушавам се да изброя всички имена, които са ми известни, но така със сигурност бих пропуснал някого, а не желая това. Толкова доброта и разбиране потече към мен, че почти се зарадвах на случилото се. Благодаря и на десетките хора, които проявиха загриженост към мен след инцидента. Дори на тези, които ме караха да се смея горчиво, докато клетото ми бедро се тресе и боли.
Следва операция и няколкомесечна културна програма.
До нови срещи!”

Leave a Reply