Самоковци си спомниха за генерал Тодор Кантарджиев

Подвизите на забележителния военачалник, родолюбец и наш съгражданин ген. Тодор Кантарджиев оживяха на среща-разговор с историка-изследовател Янко Гочев в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски” на 28 февруари.
Гостът говори за участието на ген. Кантарджиев в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война, както и в Първата световна война, където се сражава на три фронта. Изтъкнатият ни съгражданин е много по-познат в Североизточна България, където през 1916 г. е отговарял за отбраната на Варна, а по-късно освобождава Добрич и цяла Южна Добруджа през т. нар. Добричка епопея. Ген. Кантарджиев участва със своите войници в боя при Каралийската позиция, където е ранен. Влизането в битка на генерал е рядко срещано и раняването му има голям отзвук в Европа. Влизането му пък с войската в Браила и Тулча малко по-късно е посрещнато с всенародни тържества.
Краят на войната сварва ген. Кантарджиев на другия край на родината – между Охридското и Преспанското езеро, където остава отвъд като заложник след Солунското примирие от 29 септември 1918 г. Там извършва извършва нов подвиг, като организира спасяването на бойните знамена.
След войната прекарва 6 месеца в… затвора. Освободен е през 1922 г. Отдава се на писането на книги. Ген. Кантарджиев е автор на най-пълната биография на Чакър войвода. „Дано се намери издателство, което да преиздаде някои от над 30-те книги”, изрази надежда Гочев. Той цитира и завета на генерала, написан на 28 януари 1918 г. в Ресен /днешна Северна Македония/: „За да осигурим бъдещето на България, трябва да работим върху родолюбивото възпитание на златната младеж. Върху това възпитание трябва да работим всички – всякога и всякъде – в дома, училището, църквата, казармата, обществото, правителството. Трябва с право да се гордеем с името си българи.”

Васил Зашкев определи ген. Кантарджиев като огромна личност и изрази съжаление, че в родния му край има празнина относно неговата дейност.
Изказаха се и Бойко Джакерски, Георги Хаджийски, д-р Константин Панев.
Стана дума и за политическите възгледи на Кантарджиев. „Той е професионален военен, истински боец и българин, и не можем да определим точно политическите му възгледи”, заяви Гочев и даде за пример, че генералът се е сражавал срещу гърци, турци, руснаци, румънци, сърби, албанци, но останал верен на България. Получил е военни ордени от Германия и Турция, но винаги е окичвал българските най-отгоре на ревера си.
Иван Ненов изтъкна, че ген. Кантарджиев е бил запознат от най-ранна възраст с легендата за Чакър войвода и посочва в книгата си за него, че „Чакър войвода няма как да не е чел „История славянобългарска” от отец Паисий, който е роден в Самоков /Доспей/”.
Наследничка на Тодор Кантарджиев и инж. Петър Чарийски предложиха на името на големия родолюбец и военачалник да се нарече улица и да се издигне паметник или поне орелеф в родния му град. Те предложиха да се сформира и организационен комитет, който да работи в тази насока съвместно с Общината.
„Засега самоковци нека поне да започнат да четат неговите книги”, пожелаха участници в срещата.
Кметът Владимир Георгиев връчи на Янко Гочев книгата на Мария Йончева „Златен извор” – луксозно издание на Историческия музей и Общината.
Гл. библиотекар Албена Ихтиманска пък зарадва госта с друго издание на музея и Общината – “Самоков и околността му” от Христо Семерджиев.