Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Свети Рангел край Алино

Черквата “Св. Николай Чудотворец” в Алино

На 8 ноември е големият християнски празник Св. Архангел Михаил. Най-загадъчната и най-непознатата историческа местност с религиозно значение край Алино е Свети Рангел. Там е най-старото светилище в сравнение с всички други оброчища в района. За това място има много легенди и предания, но, разбира се, не всички са исторически доказани.
За доста неща може да се съди по саркофага с име Момата, който историята ни е подарила и ние се гордеем с него, защото е единствен в Самоковско, а може би и в цялата Софийска област. Писала съм за тази историческа забележителност, включително за нейния произход, в книгата си „Алино – благословено от Бога и природата”. След това по въпроса се появиха статии във вестници, даже и в интернет, в които обаче според мен има неточности. Затова искам, колкото зная и мога, да докажа истината.
Не е вярно според мен твърдението, че „дошли персийците и поробили Алино. Тук заживели и развили всякакъв вид дейност, но дошли римляните и воювали с персийците”. Смятам, че исторически това не е вярно. Не се споменава нищо за траките, първите заселници по нашите земи.
Друга неистина е, че тук е погребан виден тракиец от Римската епоха. Ако е така, защо саркофагът ще се нарича Момата и цялата местност около него ще носи същото име, а не например Ергенино.
Крепостта Калето, която се намира над Алинския манастир, също била построена от персийците и превърната в затвор. Но персийци не е имало в Алино. А също и в България след раждането на Христа – през новата ера.
Не съм аз човекът, който ще съди журналисти и редактори, но нека правят справка с историята. Наскоро чух по телевизията, че в България сме на 33-о място по медийна неграмотност. Започвам да разплитам възела по пътя на логиката.
Става дума за старо място, известно още от античността, отпреди раждането на Христа. Много важно е, че тук има кладенец – аязмото. А за да се построи тук гробищна черква, значи е имало гробище. Името – Свети Рангел /св. архангел Михаил/, който е покровител на мъртвите, подсказва, че именно кладенецът е допринесъл за това решение. Не може насред полето да съществува живот без вода. А тази вода не е каква да е, а лековита /независимо какви елементи от Менделеевата таблица съдържа/. В миналото много хора от близо и далеч са търсили помощ както от светеца, така и от водата. Идвали дори и с каруци, преспивали тук, пиели от водата, миели си очите, поливали с нея и други болни части от тялото си.
Водата помагала срещу очни, кожни и коремни болести. Не е изследвана и не мога да потвърдя кое точно лекува, но живото доказателство за това съм самата аз. Когато съм била на една годинка – преди 83 лета, съм се била „изринала”. Момичето на една комшийка пък не било добре с очите. Наговарят се двете майки да приготвят някакъв дар и да ни занесат на алинския лековит кладенец. Един ден нарамват люлките и пеш, през Палакария, пристигат. Как са ни лекували – не знам. Завръзват приготвения дар на храстите – да не го духне вятърът, хвърлят някаква желязна пара във водата и си тръгват.
Когато попитах след време какво е станало с мен, мама отговори: „Е па бручетата /пъпките – б. а./ завехная”. Не знам дали Свети Рангел ни пази още, но и другото някогашно момиче е живо. Казва се Милка Бучова, живее в Самоков и пее в Шишмановския състав.
Сега вече на кладенеца е направена чешма. Страдащите могат да посетят нашето аязмо, да пийнат вода, да се измият, да си налеят и да се отплатят като хвърлят стотинки във вира, а ако искат – да окачат и някакъв дар.
Споменах, че черквата тук е била гробищна. Наоколо имало каменни кръстове, но те не били много големи, затова ги наричали кръстета и мястото около тях – със същото име. Това твърдят Стана Пальова и Иглика Бодурова. Иглика допълва, че наблизо семейството й имало ливада и когато прибирали сеното и се налагало да отиде до кладенеца, минавала покрай кръстове. Бодурова дори твърди, че може и сега между сливите да се намери някой кръст.
Имаше още един свидетел на това свещено място – голям каменен кръст с надписи. Но учителка по история го пренесе преди време в училището да прави музей. Сега обаче няма нито училище, нито музей, а и кръстът изчезна. А и черква няма. Само останки от нея. Плаче за направа на нова. Дано някой местен родолюбец се досети, че е алинец и ако има пари, направи това, което стори Иван Малканов, изграждайки параклис.
Най-ценният и с доказана голяма историческа стойност тук е саркофагът Момата, който е на около 1600-1800 години, от времето на великата Римска империя. За да докажа коя е тази чуждоземна мома, оставила името си във вековете и погребана в нашето свещено място, освен легендите, които зная, ползвах и друга информация, включително от интернет. Интересно е, че това, което открих, почти съвпада с твърденията в легендите. Моят внук доведе тук археолог, завършил в Италия. От този млад специалист научих, че черквата е гробищна и тук е имало гробища. За саркофага Момата археологът каза, че сигурно е бил покрит и се е образувала могилка, но с малка непокрита част от канара. Специалистът допълни, че ако тук се направят археологически разкопки, ще се открият много интересни неща.
Има и друга историческа ценност, която откри той. По време на кметуването на Иван Чифлиджанов тук, в Свети Рангел, са намерени две големи мраморни плочи. За да не изчезнат, са прибрани и оставени пред вратата на черквата. Плочите са с надписи, но от многото ходене върху тях надписите са почти изчезнали. Според това, което специалистът все пак е успял да прочете, тези плочи са от времето на османското владичество. А ние можем да предположим, че плочите говорят за османотурски следи в Свети Рангел, щом са намерени на това място.
Петрунка Багьова разказва, че на Еньовден, когато се берат билки за здраве, младежите се събирали по традиция при Свети Рангел, където си устройвали забавни игри. На самия Архангеловден тук се извършвало и богослужение. Най-напред имало служба в местната черква, а след това свещеникът с група богомолци идвали тук и се черкували. Петрунка си спомни и друг случай. Едно лято настъпила голяма суша, реколтата започнала да съхне. Отишла тя да жъне и гледа – откъм селото се задава голяма група хора. Когато приближили, видяла свещеника с кандилото, един селянин носел иконата на Свети Рангел, а други – необходимата църковна утвар. Досетила се, че се прави молебен за дъжд. Групата стигнала до Свети Рангел и извършила съответния обряд. И чудото станало – до вечерта завалял дъжд…
Там – до Свети Рангел и Момата, Алино се сдоби в последно време с още една придобивка – фотоволтаик, модерно съоръжение за получаване на ток. Пак е избрано слънчево място за целта.
Много са ценните обекти в Алино и оконостите му. Без да ги степенувам по значение, това са Плана планина /билото/, Вишино бърдо, Селска чешма и селските ниви, Юруците, Калето, Момина сълза, манастирът „Свети Спас”, водопроводът, язовирът, Тепето, Викалото, Просени дол, Виднята, Радулов дол, параклиса „Свети Георги”, оброчищата „Свети Атанас”, „Свети Тодор”, „Свети Илия” и „Света Богородица”, Гарата, Чифлиците, черквата „Свети Никола”, Могилите, Черкезките къщи, Свети Рангел, фотоволтаикът, летището. Това е нашето богатство. За да го запазим във вековете, трябва да се грижим за него.
На голяма грижа и помощ подлежат манастирът и черквата. Също и могилите, но не знам как да се опазят от ония алчни люде – иманярите. И трите обекта са обявени за паметници на културата.
Най-голяма нужда имаме обаче от построяване на черква „Свети Рангел” в едноименната местност. Дано някой алински родолюбец има желание и пари да се захване с това благородно дело. Самата аз и моите ученици от 50-и набор, с радост откликнали на повика ми, отделихме по някой лев от пенсиите си и направихме чешмата на аязмото на това свято място. Сега предвиждаме на самия Архангеловден – 8 ноември, да отслужим там водосвет и да се раздаде курбан.
Благодаря на хората, които ми помогнаха – Иван и Иглика Бодурови, Петрунка Багьова, Лина Чалъкова, Момчил Чалъков, Иван Волев. Не са вече между живите, но са ми помагали Илия Пальов, Христо Бодуров, Енка Караджинова, Петрунка Карушева и др.
Най-истинско признание дължа на някогашните ми ученици. Благодаря им, много ги обичам. Няма истински учител /за да си такъв, трябва да си надарен от Бога/, който да не обича учениците си. Ние, учителите, сме им вторите майки и бащи.
И така стигам до моята Кремена Рогачева. Тя излезе мъжко момиче. Избрана за отговорник от съучениците си, набави материалите за чешмата, намери майстори, осигури средства за параклисчето, постоянно предлага идеи, запланувала е да се направи там и пейки за отдих. И най-важното – поддържа връзка със съучениците си, които се интересуват и питат дали има нужда от помощ.
Не мога да не изкажа възхищението си от майстора, да му благодаря от сърце. Не го познавам, той е чак от Бургаско, но си купи къща тук и сега живее редом с нас. Той се отзова на молбата на Кремена, съгради параклисчето и чешмата. Негов помощник беше Митко Крумов Чифлиджанов – поздравявам го, че в неговите жили тече алинска кръв.
Всички любители на историята и природата, които искат да посетят някои от местните забележителности, като Свети Рангел, могат да се ориентират по фотоволтаика. Идващите от София ще завият надясно, покрай него, а пристигащите от Самоков – наляво.

Надежда Карушева

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*