Сем. Недялкови организира в Самоков вълнуваща и незабравима Вечер на планинарството

Къде другаде, ако не в Самоков на едно място може да се съберат хора, които са изкачили осемхилядници, стъпили са на сякаш недостъпни планински „игли”, посветили са живота си на планината и помагат на други хора да „вкусят” от духа на този безграничен, възвишен и в същото време опростен и очарователен свят?
Къде другаде, ако не тук стотици жители ще изпълнят читалището-паметник, наречено на името на първовъзрожденеца и наш съгражданин Паисий Хилендарски, за да полетят духом към планинския простор на крилете на видни български алпинисти и планинари, между които и самоковци?
Къде другаде, ако не в Самоков – отстоящ на няма и 10 км от първия планински курорт на Балканите, любовта към човека, природата и силните емоции ще се преплетат във „Вечер на планинарството”?
Разбира се, нещата не стават от само себе си и затова трябва още тук, в началото, да благодарим на организаторите на проявата – семейство Виктория и Захари Недялкови, които не жалят усилия в опита си да помагат на хора в неравностойно положение, които да опитат тръпката и да открехнат сякаш заключената за тях врата към родния балкан. Цялата организация и инициатива пада на техните плещи. А те имат приятели от онези – истинските, които не питат как и защо, а само – кога и къде. И идват. Отзовават се. С желание и удоволствие. Защото знаят, че ще се срещнат с хора от една „порода”. И с една диагноза – „планинар”.
Така зад Вики и Захи отново застава, след проведената в края на м. г. съвместна акция „Дни на доброто”, арт терапевтът Юлия Банкова от столичното ателие „Николай Шмиргела”, носещо името на известния й дядо-скулптор, която и осигури уютната атмосфера на сцената. Водещ на вълнуващата вечер на 18 януари пък бе журналистът, фотограф и планинар Никола Стойнов.
Вики и Захи бяха в основата на първия акцент на вечерта – представянето на филма „Мечти без граници”, заснет по време на летния лагер, организиран именно от сем. Недялкови, на сдружението „Спина бифида и хидроцефалия”, състоял се в района на Самоков, Боровец и Рила в края на август м. г. Достатъчно е, мисля, да споделя само встъпителните изречения на прожекцията:
„Който е ходил в планината, познава добре свежестта на планинския въздух с дъх на билки и горски цветя; знае хладната сянка и отмарящата зеленина на боровата гора; чувал е песента на горския ручей и е потапял ръце и уморени нозе в бистрата леденостудена вода. Това са незабравими усещания и скъпи спомени, които всеки бил в планината продължава да носи у себе си. До скоро за нашите деца те бяха непознати. От две години инициативата „Към върха” се бори с този мит и вдъхновява всички ни, помагайки на хора в неравностойно положение да прекосяват планини. За наша радост, Виктория и Захари Недялкови, които са част от екипа на „Към върха”, са и наши родители. Тази година те поеха организацията на летния лагер на сдружението и предизвикателството да покажат магията и гостоприемството на планината.”
А те показаха нагледно, че планината може да е приятел на всеки и всичко опира до желанието, организацията и волята. Филмът проследи пътя на децата и техните приключения по екопътека „Бели Искър”, към Ястребец, в м. Меча поляна под Мальовица, край брега на яз. „Искър”, в крепостта Цари Мали град над Белчин.
И ако този филм разчувства и размечта публиката, следващият остави присъстващите буквално без дъх. Защото те станаха свидетели на свирепите трудности и атмосферни условия, при които участващите алпинисти в експедиция „Опашката на дракона” успяха в началото на 2016 г. да стъпят на планинската скална игла Серо Торе /3128 м н. в./ и да прокарат премиерен български маршрут по стената Ел Мочо в Патагонските Анди.
В катерачния екип, редом до присъствалия на вечерта Руслан Вакрилов, Мартин Маровски и Григор Вътев, бе и един младеж от Самоков, изпълнен с големи мечти, високи цели и амбиции, и същевременно неимоверно скромен и здраво стъпил на земята – Виктор Варошкин. Казват, че Патагония отглежда всички ветрове на ръба на своите далечни и плашещо недостижими гранитни върхове. Когато обаче стремежите са високи и духът те води – тогава можеш да проправиш път и там, където път няма.
Третата лента – „Животът на един планинар”, дело на австрийски екип, бе посветен на красотата на Рила през погледа на един от най-опитните родни планинари, легенда в алпинизма, фотограф и наш съгражданин Младен Катранджиев. Той споделя, че „Рила е едно име – едновременно нежно, като име на жена, но и твърдичко – като име на скъпоценно камъче”… И добавя: „В планината се създават приятелства, които траят цял живот и не са базирани на материални неща, а на взаимопомощ, на съвпадение на характерите и на идеите, които се изповядват.” Няма кой да знае по-добре това от Младен, който вече над половин век е неизменен приятел на планинския свят.
Вълнуващ финал на срещата сложи сам видният зоолог, еколог, спелеолог, спортист № 8 на България за 2017 г., алпинист и повелител на осемхилядници Боян Петров, който представи книгата си „Първите седем”. В нея той рaзĸaзвa зa изпитaниятa, пpoвaлитe и ycпexитe, ĸoитo cъпътcтвaт изĸaчвaнeтo нa пъpвитe седем върха с височина над 8000 м, фopмиpaли гo ĸaтo блecтящ ĸaтepaч и лидep. Kнигaтa e cвoeoбpaзeн нapъчниĸ зa изĸaчвaнe нa виcoĸи въpxoвe, в ĸoйтo дeтaйлнo ce oпиcвaт физичecĸaтa пoдгoтoвĸa и opгaнизaциятa, пpeдшecтвaщи eĸcпeдициитe ĸъм исполините с височина нaд 7000 м. Към момента Боян е изкачил 10 от 14-те осемхилядници, като, за да се нареди успешно пъзела му остават още хималайските Шиша Пангма /8027 м/, Чо Ою /8188 м/, Лхотце /8516 м/ и, разбира се, планетарният първенец Еверест /Джомолунгма/ с неговите 8848 м. Боян е инстинско национално богатство и може да служи за вдъхновение на всеки. Той постига успехи след като на двата пъти излиза победител от битката с рака, също на два пъти чупи крак, а на всичкото отгоре има и инсулинозависим диабет. Куриозното е, че тежките инциденти в неговия живот настъпват не горе, в небесните висини, а долу – на пътя, зад мотора, при изпълнение на служебни задължения… Вероятно си спомняте, че през лятото на 2016 г. бе блъснат и от фучащ автомобил в Кресненското дефиле по време на екологични наблюдения и оценки по трасето на бъдещата магистрала „Струма”. И познайте какво направи през 2017 г.? Изкачи два осемхилядника – Гашербрум II и Даулагири… Петров плени зрителите с увлекателния си разказ, с естественото си земно присъствие и „небесни” постижения. Впечатлени от чутото, мнозина побързаха да си закупят книгата на българския алпинист с най-много изкачени осемхилядници, да получат автограф и да се снимат с него.
Благодаря ви, Виктория и Захари, благодаря ви от името на стотиците хора, прибрали се по домовете си вдъхновени: някои – спомнили си лудите млади години, други – хвърлили замечтан поглед в бъдещето. Благодаря ви за емоциите, които ни поднесохте на тепсия. Поклон пред участниците в срещата. И нека дръзновението и силата бъдат с тях – сега и завинаги!

Делян Василев

Можете да харесате

1 Comment

Add yours
  1. 1
    Йордан Банков

    Поздравления,приятели! Желая ви още дълги години планинарство /това е характеристика – не диагноза/!!!

+ Leave a Comment

*