Новини, Спорт, Статии, коментари, Футбол

Спомен за един футболен мач и… една седалка

10 години от знаменитата победа над „Славия” за купата

Десетилетие вече измина от един от най-паметните мигове в историята на футболния „Рилски спортист”.
На 9 ноември 2005 г. на ст. „Искър” гостува звездният тим на „Славия” за мач от 1/16-финалите на турнира за Купата на България. Нашите момчета обаче са надиплили 6 поредни успеха в първенството на Западната „Б” група и предвкусват, че могат да поднесат сензацията на кръга. На стадиона, въпреки че е работен ден – сряда, се стичат около 1000 зрители /рекордно посещение за сезона/.
Самоковци се хвърлят мъжки в срещата, но без излишни грубости. През първата част „белите” изпускат няколко изгодни положения за гол пред нашата врата, пазена зорко от младия и талантлив Пламен Петров. И както често се случва във футбола, така и в този мач се потвърждава неписаната максима „ако не вкараш гол от много положения, ще ти вкарат на теб”. Страхотен пробив по лявото крило на Иван Гемеджиев в 67-ата мин. завършва с центриране като по конец към връхлитащия на скорост халф Димчо Маринов, който с изключително красив параболичен удар с глава праща топката в горния ляв ъгъл на вратата пред слисания поглед на стража на „Славия” Славчо Тошев.
„Рилецо” успява да държи играта далеч от вратата си през оставащото до края на срещата време и по този начин записва една от най-запомнящите се страници в историята на клуба.
Няколко дни след този мач тогавашния селекционер на националния отбор Христо Стоичков вика в тима за контролите с Грузия и Мексико трима слависти – Благой Георгиев, Асен Караславов и Янко Вълканов. С младежкия тим на България, воден от Петър Миладинов, за проверка със Судан заминават още четирима футболисти на „белите” – Славчо Тошев, Димитър Рангелов, Илиян Трифонов и Радослав Рангелов, а един – Ангел Стойков, е включен в „Б” отбора на страната, гостувал на Китай. Треньор е Петър Хубчев.
Тези куп национали подсказват класата на „Славия” по това време. В редиците на „Рилски” пък от това време се забелязват имената и на трима настоящи състезатели на тима – Росен Пътников, Иван Иванов и Иван Гемеджиев. Цял мач играе и бранителят Борислав Гюлеметов, който се завърна в Самоков в края на миналата година, за да помогне на „Рилски” в битките по терените на Югозапада. Боби дойде обаче само за няколко мача, тъй като по това време в първенството на Швеция, където той си изкарва хляба, има пауза.
81 минути на терена престоява и настоящият старши треньор Петър Аджов. Наставник на самоковци по това време е Иван Маринов.
Десет години по-късно „Рилецо” се подвизава в третия ешелон на родния футбол, а на два пъти опита и вкуса на двубоите в четвърта дивизия…
Ето и самоковският състав в паметния двубой: Пламен Петров, Борислав Гюлеметов, Росен Пътников, Иван Иванов, Стефан Карагеоргиев, Владимир Чалъков, Димчо Маринов, Петър Аджов /81-Крум Крумов/, Денислав Андреев /88-Любомир Виденов/, Стефан Костадинов, Иван Гемеджиев.

х х х

Преди десет години бях десетокласник в Професионалната гимназия по туризъм. Тогава бях млад и „зелен” оптимист и мечтател. Тренирах в детско-юношеската школа на „Рилски спортист” и гледах смело към бъдещето и как някой ден с гордост ще облека представителния екип на любимия отбор! Впоследствие не стана така, но това е, както се казва, друга тема.
На 9 ноември 2005 г. се „измъкнахме” от последния час по химия с един приятел и бягахме възможно най-бързо към стадиона, където всеки момент щеше да започне мача на „Рилецо” със „Славия”. Раниците по гърбовете ни се подмятаха ту на едната страна, ту на другата страна, като доста ни затрудняваха в бързането.
Стигнахме почти навреме – бяхме изпуснали едва пет минути от срещата, а гол не беше паднал. Стадионът не се пукаше по шевовете, но все пак имаше около 1000 зрители в работния ден /сряда/, които стискаха палци за самоковския отбор. Трябва да се отбележи и присъствието на 19-членната агитка на „белите”, които бяха вкарани в т. нар. клетка за гостуващи фенове.
Каква бе радостта ми в средата на второто полувреме, когато Димчо Маринов засече чудесно центриране на Иван Гемеджиев и с прехвърлящ и изключително точен удар с глава откри резултата! Еуфорията на всички бе голяма. Нашите момчета запазиха резултата до края и така отстранихме пълния с национални състезатели тим на „Славия”!
Един от местните запалянковци, който се намираше близо до мен, всеки път, когато звездата Благой Георгиев се доближеше до централната част на източната трибуна на стадиона, се опитваше с разгорещен тон да го предизвика с думите: „Ей, национал!”… Така и не разбрах как с тези слова можеше да повлияе негативно на играта на изрисувания с татуировки атакуващ халф на славистите…
След мача целият отбор на домакините се събра, за да поздрави публиката. Спомням си, че някой от нашите дори си хвърли фланелката в трибуните. След това обаче явно се досети, че няма резервна, и си я поиска обратно…
…Заедно с мен израснаха момчета, които представляват гръбнака на сегашния отбор – Виктор Колев, Ивайло Захариев, Георги Митров… Сигурен съм, че покрай този паметен мач любовта към Цар Футбол е пленила още самоковски сърца.
Тогава бях мечтател. Сега съм реалист. Седалката, на която седях тогава, сега е вандалски изкъртена… Съдбата й са сполетели още може би 200-300 оранжеви и сини столчета. Безразличието убива всичко, каза в интервю наскоро за „Приятел” спортният деятел инж. Петър Георгиев, президент на баскетболния „Рилски спортист”. Незаинтересоваността на бизнеса и обществото като цяло към спорта е пагубна за нашите тимове. Хулите от страна и на без това малкото публика на ст. „Искър” по своите се превърна в патент! Тоя бил слаб, оня бил нескопосан, трети е „кръгла нула”… Лесно е да се критикува от зрителската трибуна, но момчетата ни имат нужда и от подкрепа. Защото те се отнасят отговорно към своите задължения, играят с любов и с гордост носят екипа на славния в близкото минало самоковски клуб.
…Преди известно време отидох без официална причина на стадиона. Качих се на трибуните и видях ветерана Никола Бойчев да подритва оранжева топка на терена. Сам си тичаше, играеше си с коженото кълбо. Може би мисълта му се рееше някъде там, в близкото минало, когато самоковци гледаха с уважение футболистите на тима ни в „А” група и футболът се радваше на голям интерес. Време не толкова далечно фактически, колкото… психологически!
/Б. а. Седалки по това време на стадиона нямаше, те бяха монтирани малко по-късно. Тогава седяхме на старите дървени пейки…/.

Делян Василев

Leave a Reply