Култура, Новини

Спомен за Славчо Ангелов

Сарафската къща

На 19 юни се навършват 100 години от рождението на известния самоковски писател и журналист Славчо Ангелов. За юбилея вече се появиха публикации в “Приятел”, но и аз искам да добавя нещо за този скромен и уважаван творец.
През 50-те и началото на 60-те години Славчо Ангелов – популярен вече поет, писател и общественик, работеше в тогавашния вестник „Самоковска комуна”. Главен редактор беше Славчо Кьосев – художник, поет и общественик, негов заместник – Николай Йорданов, по професия инженер-лесовъд. Аз работех като репортер. Редакционният колектив осигуряваше редовно актуална политическа, стопанска и културна информация за хиляди хора в града и околията. За мен, младия тогава журналист, да работя сред тези опитни вестникари /1954-1963 г./ бе истинска школа за професионално израстване. По това време станах и член на Съюза на българските журналисти. На обществени начала дейно участвах заедно с колегите си в работата на читалища и други масови организации.
Добре си спомням как да пишат за историческото минали на Самоков и за културата в града и района Славчо Ангелов ангажираше лични сътрудници: проф. Васил Захариев – виден художник-график, художниците Наум Хаджимладенов, Слави Генев, Преслав Кършовски, Зафир Йончев. Те си казваха думата за братята зографи Димитър и Захарий, за Станислав Доспевски и други майстори иконописци, резбари и гравьори, оставили трайни следи в Митрополитска църква, Байракли джамия, Сарафската къща.
Авторитетно пишеха по проблеми на здравното дело д-р Атанас Перниклиев, д-р Георги Вецев, Петър Лугов, Никола Занев, Стойко Петков. Художникът Георги Белстойнев, адвокатът Йордан Стоилов, Иван Шехтов, Иван Чешмеджиев си казваха думата за спорта и туризма. Постиженията на скиорите Димитър Дражев и брат му Коста, Георги Дойков, Димитър Атанасов, Петър Попангелов, Георги Димитров, Георги Варошкин бяха отразявани своевременно. Активен дописник за спортните прояви бе Любоввой – Любомир Борисов.
Завидна бе дружбата на Славчо Ангелов с антифашиста Никола Митрев. В резултат се появиха статии и очерци за Борис Хаджисотиров, Георги Зуйбаров, Михаил Дашин, Христо Ников, Владо Георгиев, Асен Терзийски, Любчо Баръмов; за комунарите-рельовци Атанас Милушев, учителя Тоне Пиргов. Н. Митрев достойно изпълни заветите на тия дейци като стопански ръководител и майстор-строител. Той написа и книгата „Верни на завета”.
Грижовно се отнасяше Славчо към младите сътрудници. Насърчаваше Марин Манчев да пише своите „Рилски легенди”, Георги Маков – за изявите му в хумористичната страница „Искърски стършел”, Петър Генчев – за публикациите му по въпросите на библиотечното дело, Георги Михайлов и Тодор Вълчев – за работата им по проблемите на музея и паметниците на културата.
Славчо Ангелов не само акуратно изпълняваше задълженията си при списването на в. “Самоковска комуна”, но и сътрудничеше на в. „Литературен фронт” и на вестници и списания за деца. Изненадваше ни с поредните си книжки за деца: „Хитрата лисана, бабина отмяна”, „Палавниците Хоп и Троп”, „Лакомият Гого”, „Страж, верният приятел”, „Моето прозорче”.
Спомням си – Славчо с нова книжка е на среща с ученици. В непринуден разговор общува и с най-малките, и с по-големите. Желан гост и любим събеседник бе писателят и на децата, и на родителите им.
Беше добродетелен човeк, безукорен като гражданин. През краткия си живот бе пример със своята човечност и скромност. Едва на 50 години коварна болест го повали.
Останаха скъпите незабравими спомени. А за приноса му като писател, за творческите му изяви висока оценка дадоха в прощалните си слова на голямото траурно събрание не само неговите съграждани и читатели, а и колегите му писатели Славчо Васев и Цветан Ангелов.

Борис Узунов

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*