История, Новини, Образование, Читателски

Спомен за 15 септември

Никога не ще забравя слънчевия ден на 15 септември 1961 г., когато за пръв път прекрачих прага на родното училище. „Неофит Рилски” в Долна баня.
Всичко около мен беше празнично и тържествено. Бях облечена в нова хубава рокля. Косата ми бе сплетена на две плитки. Държах в ръцете си огромен букет от различни цветя. Бях вече в първи „а” клас на другарката Екатерина Велчева.
На входа ни посрещна млада, стройна, хубава жена с буйни черни коси и целия клас под строй ни заведе в класната стая. Погледът на тази жена беше мил, усмивката – сияйна, тя ни говореше със загрижен майчин глас.
Обикнах я от първата ни среща. Благодарение на нейния неуморен упорит труд за четири години тя създаде от нас най-добрия клас.
Като отличен педагог и психолог тя умело откриваше и подчертаваше добрите ни качества. Чрез мъдрите си съвети помагаше да изградим характерите си.
Много пъти ми е казвала, че от мен ще излезе добър учител, защото съм родена за това. Нейните пророчески слова се сбъднаха и беше много щастлива, когато се срещахме.
Нямам думи да изкажа своята признателност за нейната човешка доброта и майчина загриженост!
Всичко, което съм постигнала в живота, дължа на нея и на любовта й към децата.
За искриците, които в мен остави, за пламъка от обич, който в мен гори, искам да й кажа само: „Благодаря, учителко любима! Благодаря, Катюшке мила!”

Стоянка Стринска

Leave a Reply