История, Култура, Новини

Среща с млади хора, помогнали за издаването на една изключителна книга

Приятно е на човек да се срещне с млади хора, отдали се на творческа дейност. Това е толкова рядко в днешно време. Но ги има тези млади хора и преди дни ние – членовете на Руския клуб в Самоков, прекарахме близо два часа очи в очи с тях. Слушахме ги, гледахме ги и им се радвахме. Защото Яна и Делян Василеви са свършили за кратко време работа, която би затруднила и възрастни и опитни хора. Сестрата и братът са успели за броени дни да превърнат една мечта в реалност. Мечтата на нашия съгражданин Александър Кондоферски – внук на небезизвестния в миналото свещеник Христо Кондоферски от Самоков. Преписали са изцяло и са подготвили за печат за много кратко време книгата на свещ. Кондоферски „Дневник по Балканските войни през 1912 и 1913 г.”
Делян сподели, че двамата са познавали и бащата на Сашо – известния самоковски зъболекар, ветеран от Втората световна война и син на отец Хр. Кондоферски к. м. н. д-р Иван Кондоферски. Той бил истински професионалист и изключително честен и услужлив човек. Жена му – германката Грета, детска лекарка, пък и досега я помнят с признание по-възрастните самоковци.
„През септември 2012 г. получих покана да гостувам на Сашо и на жена му Надя в Мюнхен, Германия. Поканиха ме, за да може чичо Сашо Кондоферски да ми предаде лично записките на дядо си, запазени толкова много години. Оказано ми бе голямо доверие. Това разбрах, след като заедно със сестра ми прочетохме дневника. Разбрахме, че държим в ръцете си един документ- съкровищница. Книгата- дневник е наистина много ценна, защото е спомен от първо лице. Не е история, не е учебник, всеки миг е лично преживян. Настръхвахме от прочетеното на всеки ред. А почеркът беше изключително красив – ситен, с букви, изписани като мъниста. Не е било никак лесно да пишеш всичко това, когато около теб избухват гранати и умират приятели, близки. Христо много държал на семейството си и когато могъл, изпращал до вкъщи дребни подаръци. Бил е много отговорен. Всички от фамилия Кондоферски са такива.”
Сашо много искал книгата да излезе по време на честването на 100-годишнината от Балканската война. Поръчал след продажбата на книгата две трети от получените средства да отидат за благотворителни цели.
В самата книга са описани много човешки съдби, споменати са ред имена и други данни на загинали от всички краища на България. Когато човек прелиства и последната страница, се убеждава докрай в ценността на книгата. Тя е наистина уникален документ от национален мащаб.
Осъзнали това, Яна и Делян са бързали да пишат от ранни зори до късно вечер. Свършили са си работата докрай, въпреки умората.
„Това е една истински изстрадана история. Войните свършват след 330 дни и всеки от тези дни е описан от свещ. Кондоферски. Книгата може да се смята за най-истински паметник на загиналите герои – български войници”, сподели Яна.
Яна и Делян успяха да разгърнат много страници от миналото на Самоков и да ни разкрият образа на този истински родолюбец – наш съгражданин.
„Когато четяхме дневника, изпитвах истински ужас от войната. Всеки ден ставахме отрано и продължавахме, нямахме търпение да видим какво се случва по-нататък. Увлякоха ни и стилът, и езикът – достъпни, точни, образни. Отецът е бил много силна личност, белязана от боевете, болестите, студовете, страданията на войната. Грижел се за войниците, лекувал ги, погребвал по християнски убитите. През войната загубва и брат си Иван, чийто син Крум сега живее във Венецуела и скоро навърши 100 години. Свещ. Кондоферски е бил на косъм от смъртта, често се е срещал очи в очи с нея, но оживявал и за щастие е живял до дълбока старост”, разказа още Яна.
Катя Дамянова не се стърпя и си спомни как някога са живели на една улица с отец Кондоферски. Сутрин той поемал на пазар със съпругата си. Децата много го обичали и щом го виждали, че идва, изоставяли игрите и тичали при него. Той ги галел по главичките, а те му целували почтително ръка…
Много още можеха да разказват двамата млади хора – наши гости, сами автори на книги, но най-добре е лично всеки да се докосне до тези златни страници на книгата „Дневник на Балканските войни през 1912 и 1913 г.” от свещ. Христо Кондоферски.

Димитрина Божилова

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*