История, Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Старите ръкописи свидетелстват…

Мария Деянова

Запознаването ни с всеки нов извор на самоковски говор от 19 в. разкрива нови и подкрепя вече известните доказателства за съществените съвпадения между характерните диалектни особености в езика на “История славянобългарская” и самоковската народна реч от времето на Българското възраждане.
В богатия домашен музей на Мария Йончева, между книгите и писмата на Дим. Смрикаров, се пази и един кратък ръкопис на сина му Костаки Д. Смрикаров, роден в 1842 г., със заглавие “Отка сам се родил, що сам патил”, в който на чист самоковски говор от първата половина на 19 в. се разказва с лекота и хумор, на места художествено, за приключенията и патилата на едно бедно, но смело, будно и работливо самоковче. Разказът изобилства с думи и форми, познати ни от Зографската чернова на Историята. Една част от тях потвърждава изнесените досега съвпадения. Ето примери:
1.Идехъ по сокаците да си тражимъ место. – У Паисий: Они болгари… имеяли намерение да тражатъ добра и питома земла. 2. Тека се подумахме два-троица да идеме за Петровденъ на монастиръ; тека бехме думали. – А кои… се учатъ четати и думати по грчки… 3. Чухме, защо са дошли сърбе; Като видохъ, защо ме не пущатъ на Едрене… – То азъ видехъ от много болгари, защо тако деятъ и идатъ на чужди язикъ и обичаи.
Паисий е употребил защо в значението на съюза че на още тринайсет места в труда си. В студията си “Синтаксисът в Паисиевата “Славянобългарска история” Е. Георгиева предполага, че “тази функция наречието защо е изгубило в новобългарския език”. Действително, то е извънредно рядко в диалектите: всред богати материали от 18 софийски села го открих само веднъж. Не го намерих и в публикуваните материали от с. Банско и с. Кралев дол от 19 в.
Толкова по-показателна е редовната му употреба от Захарий Зограф, Д. Смрикаров, учителя Н. Тонджоров и други самоковски възрожденци. А Донка Вакарелска го е записала дори в средата на 20 в.: Като чуа, защо сам болна, сите дождаа. /Речник на самоковския говор, с. 122/.
4. Много обичайна у Паисий е наставката –ли в: покорливъ, горделивъ, смотреливъ. Ето и у Костаки: трескаливъ /т. е. болен от треска/. 5. Старобългарският глагол хотяти означава “желая”, “искам”. У Паисий: не хотели болгари себе крала от маджарски язикъ. – Костаки: Язе нехтехъ да останемъ. 6. Сравнете: Паисий: Онъ побегналъ, они го гонили. – Костаки: И она ме даде котъ чича ми за чиракъ. В Банско – само той, тия, то, тиа! 7. Окончанията в сегашно време. У Паисий – да начиниме, да умремъ – у Костаки: немахъ место, дека да лежимъ; Кехъ да си останемъ на место, и т. н., а в Банско: я ида да ора, ние ке купим и пр. 8. Срещу безизключително Паисиево и самоковско “е”, напр. слезалъ, у Костаки излезохъ – в бански запис намираме влязла, слязло и под. Но да спрем дотук!
На второ място ще посочим неотбелязвани в досегашните изследвания общи черти между Отец Паисий и Самоков в лицето на нашия Костаки: 1. Честотата на съюза што, според Е. Георгиева преобладаващ в Историята като относително местоимение, а според Д. Вакарелска – “най-честото в говора” относително местоимение /”Самоковският говор”, с. 69/. Примери: Крунъ… узелъ въсе имене, що билъ пленилъ Никифоръ от Круновъ дворъ; воиска турска, на Влахиа що ишла, побили власи – оня чиракъ, що земаха по мене, него оставиха на дукяно. 2. Рядката в народните говори специална форма на условно наклонение с частица би: Давали имъ царове… свои царски дъщери въ супружество, да би имели миръ и любовъ съ цари болгарские – Кой би ме земалъ таковъ трескаливъ? 3. Роднинският термин шура: Царъ Йоанъ Владимиръ имеялъ жена гркина и шура тако при себе – Не даваше да му се прикажемъ, защо му самъ шура. 4. Глаголите уча се, науча се имат безпредложно допълнение: Кирилъ училсе послежде философия; Свети Методия… научилсе язикъ славенски – После ме упазари котъ единъ демирджия да се научимъ занаятъ. 5. За предлог по в значение на след вж. по-горе в т. 1: по мене. В Банско му отговаря след.
Бихме могли да продължим със сходства в словореда и други подробности, но спираме дотук. Нима всичко това – и много друго! – се усвоява бързо от случайно чут, не роден диалект?

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*