Живот, Новини, Читателски

Страхът!?

Мнение

Чух наскоро, че във връзка с „чумата”, която ни налегна, хората от Балканите най-малко се страхували. За разлика от западняците. И това не е случайно. Ние, от Балканите, сме преживели такива „чудеса”, които в Западна Европа дори не са и сънували.
И все пак!
В тези седмици на извънредно положение ние се оказахме доста изпълнителни по отношение на ограниченията във връзка с т. нар. коронавирус. Е, не съвсем! А и това не е случайно. Защото ние, българите, много не долюбваме управляващите ни. Което има своите исторически и психологически обяснения. Но все пак се съобразяваме с изискванията.
Защото в това време действа един от основните житейски инстинкти – инстинктът за самосъхранение! С други думи – всеки отделно се страхува за себе си и се самосъхранява! От тук идват и някои социални противоречия, малки скандали, благоразумни забележки, отбягване на приближаването един към друг, дори и при приятели.
Интересно е да се наблюдава търпимостта, т. е. толерантността при изчакването пред магазините за хранителни стоки и аптеките! Просто да не повярва човек, че е настъпила такава метаморфоза на типичния балкански характер. Ако не се сетим за инстинкта за самосъхранение и страха или за уважението към себе си у всеки на опашката, на улицата или при среща с познати…
По медиите се слуша непрекъснато едно и също. Това, свързано с грижите на държавата, не успокоява, а още повече нагнетява психологически обстановката.
Слушаме и гледаме все едни и същи лица. Като най-загрижени! В което малко се съмнявам. Повече ми се струва, че правят пиар на себе си. И сигурно печелят от това.
Още по-отвратително е, че и в този труден за нацията момент, вместо да се вслушат в гласа на разума, да обединят усилията си за защита на общата животоспасяваща кауза, продължават политическите недостойни противопоставяния! Които на моменти ми изглеждат в не малка степен личностни! Жалко…
Толкова ли няма разум у „силните на деня”!? Нима тяхната особа, политическата им идеология или нагаждачеството спрямо световните сили са много по-важни от съдбата на народа!?
Или смятат, че в трудните обществени времена най-успешни са революциите!? Както бе казал Ленин на времето!
Кой от „големите” в държавата най-искрено се отнася към сложния и опасен проблем за всички ни?! Най-вече за обикновените хора от улицата, от малките населени места, от селата…
Поклон доземи заслужават лекарите и медицинските специалисти! Но не всички… И те са хора!
В този ред на мисли – има ли друг град, в който по време на голямо бедствие самият кмет да участва най-всеотдайно за спасяването на хората? Май няма! Думата е за някогашния кмет на Самоков Димитър Германски, който дори губи живота си по време на голямото наводнение от Искъра през 1897 година.
А неблагодарните самоковци още не са поставили поне паметна плоча в центъра на града в негова чест и памет!
Дано и това стане някога!
Накрая, по повод на пандемията /а и по други поводи/ ние, самоковци, имаме своята максима и обяснение: „Сичко иде от нередовното пиенье!”
Може би и в този случай!
Майтапа настрана, но бъдете бдителни за себе си, за своите близки и за непознатите на улицата.
Нали сме самоковци!    

Христо Христов

Leave a Reply