История, Култура, Новини, Статии, коментари

Съединението на Княжество България и Източна Румелия и забравеният самоковски принос

При всяко честване на Съединението между Княжество България и Източна Румелия се припомнят много факти и събития, споменават се имената на основните участници, но съществения принос на един самоковец никой не си спомня.
Участието на самоковеца е забравено или по-точно умишлено заличено от българската история. Името на този български патриот е Христо Дюкмеджиев, в чиито пловдивски дом и по негова инициатива е сформиран комитетът, който по-късно осъществява обединението на българските земи. Човекът, по чието нареждане ще бъде и изтрито от всички исторически документи участието на самоковеца, е обидчивият княз Фердинанд. Нека да подредим тази забравена от всички история.
Христо Дюкмеджиев е роден на 6 септември 1847 г. Има нещо символично в рождения му ден, защото на същата дата, след 38 години, с неговото активно участие ще бъде извършено Съединението на българските земи. Бащата на Христо е имал модерна за времето си леярска работилница и трудолюбивото самоковче от малко навлиза в този занаят. Разнасяйки продукцията от бащината си леярна по всички краища на поробена България, още като младеж Христо активно се включва в борбата срещу турците.
В началото е привлечен към подготовката на Русенското въстание, а след неговия провал заминава за Стара Загора, където е един от водачите на потушения бунт. По-късно емигрира в Румъния и в град Гюргево изгражда малка работилница, като с изкараните средства изхранва гюргевските хъшове. При сформирането на Българското опълчение в град Плоещ Дюкмеджиев е един от първите, които се записват. Зачислен е към 6-а опълченска дружина и с нея извървява цялата война, преминава през всички тежки сражения и преходи, до разпускане на формированието в Пловдив.
С чувството на изпълнен патриотичен дълг поборникът се завръща в родния Самоков, където отново подхваща бащиния си занаят – леярството.
През 1881 г. Дюкмеджиев се премества със семейството си в най-оживения по това време град – Пловдив, и там, на един от островите на река Марица, открива голяма леярска работилница.
В Пловдив непокорният самоковец се свързва с патриотично настроени българи, чиито идеал е да видят българските земи обединени. При една от тайните срещи в дома на Дюкмеджиев е основан тайният централен революционен комитет – Съединистко движение. В леярната на самоковеца е изработен и отлят металният печат на Съединението.
Делото, инициирано от Дюкмеджиев, е успешно завършено през 1885 г., когато Княжество България и Източна Румелия са обединени в една държава. Христо Дюкмеджиев се превръща в един от най-авторитетните пловдивски граждани и това е причина през 1887 г. той да бъде избран едновременно и за кмет на Пловдив, и за народен представител.
Докато си стъпят на краката пловдивчани след Освобождението и да създадат собствени управленски кадри градът се управлява от самоковци. Преди Дюкмеджиев кмет на Пловдив е Атанас Самоковлията, племенник на Захарий Зограф.
Същото се отнася и за София. След Освобождението столицата се ръководи от самоковците Никола Даскалов, избиран два пъти за кмет, и Христо Благоев. Самоковци са кметове в новата държава и на други по-големи градове.
И тук, в Пловдив, избухва конфликтът между кмета и княза. Фердинанд купува земя в Пловдивско за изграждане на резиденция в тази част на княжеството. И тогава безцеремонният кмет го „сдавил”, като в прав текст, съвсем по самоковски, му се навикал:
– Ти пита ли ме може ли, не може ли, да купуваш тука земя? Какво като си княз, в тая държава има закони! Най-напред се пита местния кмет и след това се прави всичко останало…
Оттам тръгва омразата между кмет и княз и с времето конфликтът се задълбочава. В тронното си слово при откриване на събранието Фердинанд на развален български език порицава пловдивския кмет и го нарича самоковски хашлак. Реакцията на Дюкмеджиев не закъснява. След едно от заседанията на Народното събрание в парламентарния бюфет нахаканият самоковец гръмогласно обявява, че заменя връчения му от Фердинанд опълченски орден за една бира:
– Да види този швабски тарикат колко му струват ордените! – провиква се гласовитият кмет.
Кръвно обиденият Фердинанд си отмъщава с цялата жестокост, която има един кобург. Най-напред касира депутатския мандат на „продавача на ордени”, а след това го уволнява и като кмет. Явно това се е сторило малко на обидчивия и злобен княз, та той се разпоредил името на Христо Дюкмеджиев да бъде изтрито от всички документи, свързани със Съединението.
Съвременниците на Българското съединение с времето си отиват от този свят и един от най-дейните участници в неговото осъществяване сега е напълно забравен.

Христо Ярловски

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*