Сърни пазят… бившето ракетно поделение край Ярлово

Ярлово

Да, точно така е, но… поред.
Целта ни в този априлски ден е бившето ракетно поделение над Ярлово. Един митичен като че ли все още „обект”, отдавна изгубил предназначението си, но така или иначе разгарящ любопитството.
Предварително сме проучили пътя и тръгваме вляво от магазина в центъра на селото. Преминаваме по моста над река Палакария и поемаме вдясно, по прясно асфалтирана стръмна улица. Постепенно се издигаме на обширно открито пространство току над самото село. От тук на югоизток се открива чудна гледка към Самоковското поле, а на северозапад погледът се спира в сивата грамада на вр. Ярловски купен /2173 м н. в./ – седмият по височина от популярната Витошка дузина /12 върха с над 2000 метра надморска височина/.
Точно тук – на това прекрасно, спокойно и уединено място, ентусиасти работят неуморно за осъществяването на интересно начинание – природна школа „Благодаря”. Правят впечатление полусферичните постройки, голямата куполна шатра, дървената ограда. Вътре няколко души облагородяват земята. Инициаторите с всекидневни усилия се опитват да реализират своята мечта.
Стотина метра по-нагоре красива дървена табела маркира началото на най-стария природен парк у нас и въобще на Балканския полуостров – „Витоша”, чиято територия е защитена официално от далечната 1934 г. с постановление на тогавашното Министерство на земеделието и държавните имоти.
Вървим по асфалтов път, който сега е разбит, но някога явно е бил в добро състояние. Над пътя са сплели клони вековни буки, като че ли да осигурят закрила на туристите от парещите лъчи на слънцето. На няколко пъти скъсяваме изкачването благодарение на преки пътеки. Иначе по разбития път сега могат да преминават единствено високопроходими превозни средства.
Няколко кръстопътя могат съвсем ненадейно да променят плановете на планинарите и да ги подмамят в друга посока, указана чрез добре поддържани табели – дали към Черни връх, високопланинските села Боснек и Чуйпетлово или пък към Букапреслапския проход между Витоша и Верила…

Беседката по пътя с аптечка в нея и чешмичка отвън

По средата на маршрута до поделението се натъкваме на изградена беседка с няколко пейки и маси в съседство, както и на чешмичка с достатъчен дебит на кристално чиста и студена планинска вода. Място е чудесно подбрано – беседката е скрита на завет от близките дървета и леко възвишение, от което пък се открива спираща дъха гледка към Северозападна Рила. Приятно впечатление у госта оставя и наличието на аптечка тук с медикаменти от първа необходимост.
След кратка почивка продължаваме по асфалтовия път. По някое време стигаме до… заключен портал с метални прегради. Достъпът напред е ограничен, а дори и встрани от големите порти телена мрежа възпрепятства евентуалните смелчаци да стъпят на територията на бившето поделение. Всъщност сега то е превърнато, както разбираме от надписа, в база на дивечовъдна станция към държавното ловно стопанство „Витошко-Студена”. Според официални данни тук могат да се видят благородни елени, муфлони, елени-лопатари, сърни, диви кози, фазани, яребици, вълци, лисици и дори мечки.
На местата на бившите ракетни установки сега се отглеждат… кокошки, коне, кучета…
В някогашното поделение в началото на 80-те години на миналия век е бил дислоциран Осми зенитно-ракетен дивизион със задача да осъществява противовъздушна отбрана на София по т. нар. Струмско направление. Базата е била оборудвана с ракетни системи С-75 „Волхов” (по класификацията на НАТО – SA-2 Guideline). След 1969 г. у нас са били доставени десетина такива системи от модификациите 75М и 75М3. За последния модел, използван у нас, е имало техническа възможност за монтиране и на ядрен заряд от 15 килотона за поразяване на групови въздушни цели. Общо до 1985 г. по официални данни сме купили от бившия Съветски съюз 270 ракети В-755 и В-759. Скоростта им на полет е превишавала около 3 пъти тази на звука и те са можели да поразяват летящи обекти на височина от 100 м до 30 км. В зависимост от релефа и височината на полета на целта обсегът им на действие е бил от 22 до 60 км.
Първият самолет в света, улучен от зенитна ракета, е свален през 1959 г. близо до столицата на Китай Пекин именно със С-75. Системата обаче става световно известна на 1 май 1960 г., когато поразява американския разузнавателен самолет „Ю-2” над руския град Свердловск (днес Екатеринбург), при което е пленен катапултиралият негов пилот Гари Пауърс. По-късно Съветите го разменят за своя разузнавач Рудолф Абел.
Преди няколко години в. „24 часа” писа за първо посещение на журналисти в изоставеното някога суперсекретно ракетно поделение над Ярлово. На умело избраната позиция в скалите под връх Петрус 120 войници и офицери са поддържали бойно дежурство ден и нощ, целогодишно. Един от последните командири е бил о. р. полк. Кирил Скрипалчев, който поел поделението през 1992 г.
В Ярлово и сега могат да се видят двата жилищни блока, в които са живели навремето офицерите и старшините от поделението.
Контролно-пропускателният пункт на дивизиона пък е бил избран така, че от друго място кола да не може да влезе. Над земята са били помещенията на щаба, казармата и хангарите за транспортните машини. Всичко останало е било скрито под земята. Позициите на шестте пускови установки си стоят; няма ги, естествено, само… ракетите. За тях и командния пункт се е влизало през още един, допълнителен контролно-пропускателен пункт. Вътре двуметрова бетонна плоча е защитавала командния пункт. Тук е имало и тунели. Специални мрежи пък са скривали ракетите от американските сателити…
Първоначално освободената през 1998 г. казарма била дадена на… Управлението на затворите. Имало идея в двуетажните сгради, оборудвани с парно и други екстри, да се настанят по-кротки затворници, на които оставали по 6 месеца от присъдите. Хвърлени били доста пари за ремонт. Когато всичко обаче било вече готово, изведнъж се решило, че мястото е прекалено диво и несигурно за тази цел.
Така тук дошли дивечовъдите…

Новата радарна станция на вр. Петрус за борба с градушките

А горе, на самия връх Петрус, където също са се намирали части от ракетното поделение, станция с радар насочва от миналата година самолетите за борба с градушките. Станцията предоставя непрекъснат поток от крайно необходима информация за разбиване на градоопасните облаци. Тук има и пазач и достъпът също е ограничен.
От самия вр. Петрус /1454 м н. в./ пък се откриват чудни гледки към цялата Верила, Радомирското поле и селата – Диканите и Дрен, към новата автомагистрала „Струма”, язовир „Арката” и пр. Вижда се и първенецът на Верила – вр. Голям Дебелец с неговите 1415 м н. в.
…Разходката наистина си струва – чистият пролетен въздух, 6-километровото трасе и видяното ни се отразяват ползотворно.
На слизане спираме току над Ярлово, за да се полюбуваме на околната природа и невероятния птичи хор. Отсреща долу се откроява импозантната черква в сърцето на селото, изпъкваща като стожер на православната вяра и като своеобразен паметник на времената, когато именно най-отдалеченото от Самоков село в района е било и най-голямото в цялата община със своите над 3000 жители…
Сега жителите на Ярлово са десет пъти по-малко, но в интерес на истината има и доста нови и красиви къщи и вили. Изпъква и сградата на училището – едно от малкото останали в голямата иначе Самоковска община. Този светилник на науката все още мъждука, тук усвояват четмо, писмо и възпитание и деца от съседните села. Сега ще се ремонтира и покривът на достолепното двуетажно здание.
Екскурзията ни приключва. Обогатили сме впечатленията си. Още е по-силно и желанието ни за нови интересни преходи.

От името на малка, но сплотена туристическа група

Изглед към Рила

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*