Култура, Новини

Талант и мечти – ръка за ръка – при майсторката на приложното изкуство Ани Йовева

Често случайни срещи слагат началото на хубаво приятелство. От този момент привличането между хората предопределя по-нататъшните им разговори, споделянето на добри и лоши изживявания.
Такава непредвидена среща, на която се запознах с Ани Йовева, ме топли и днес. Тя ми допадна много не само като жена – приятна, скромна, тиха, но и с дарбите, с които ме порази.

– Ани, разкажи малко повече за себе си…
– Родена съм в Самоков, но живея в Широки дол, защото селото ни е хубаво. Родителите ми са оттам, природата е чудесна и се чувствам наистина добре в Широки дол. След гимназията завърших в София приложно изкуство. Първото ми работно място беше във фабрика „Самоковска комуна”. 4-5 години бях там проектант (негативист) десенатор на одеялата и платовете. Отидох като компютърен специалист в рекламна агенция „Стил плюс” и бях оформител на рекламните материали, правех т. нар. компютърна графика.
После реших, че мога да се отделя и затова си основах собствена рекламна фирма „Аура”. Вече 10 години движа нещата сама и мисля, че успявам да се справя.
– Ани, още на първата ни среща останах удивена от красотата на всичко, което беше изложила в Сарафската къща. Как се стигна до т. нар. калоферска дантела?
– Когато бях още в София, имах една съученичка, чиято баба е плела калоферска дантела. Баба й беше вече много възрастна, не виждаше, трудно се придвижваше и не можеше да ни учи. За щастие обаче беше запазила совалките.
Един ден отидохме в зала „Универсиада”, където имаше изложение „Руски приложни изкуства”. Там една рускиня демонстрираше плетеното на такава дантела. Цяла седмица всеки ден след училище ходехме в залата, заставахме до рускинята и замирахме пред това великолепно изкуство. Докато сме стояли като замръзнали, ни видяла една българка – дойде при нас и ни каза: „Явно ви харесва и много ви се иска да се научите. Ще ви заведа при една баба, която ме научи…” И ни заведе на Женския пазар. Там една 70-годишна калоферка много се зарадва на нашето желание и се съгласи да ни учи безплатно. Близо година ходехме при нея. Баща ми направи едни самоделки – совалки, а после дадох почти половин заплата на мама за истински. Толкова много ме влечеше това плетиво, че бързах да се прибера у дома и започнах…
– Какво изплете най-напред? Гледам, сега си се отдала на бижутата…
– Първите ми неща бяха най-обикновени салфетки. Бижутата започнах преди 1-2 месеца само като мостри, за да се пробвам. От хората, които са ги виждали, разбрах, че са станали много добри. Няколко работи върша наведнъж, дано успея да се справя.
– Ани, ти вземаш участие в различни изяви. Какво ти предстои в скоро време?
– Очаква ме конкурсът „Работилница седянка” с тема: „Ръчно везана българска риза”. Ще взема модела /мотива/ от нашия музей и ще шия мъжка риза.
Другият конкурс е „Българска роза”. Смятам там да участвам с две плетени пана и шита дантела.
В момента шия гоблен „Храм „Александър Невски” за участие в национален конкурс на тема: „Забележителностите на България”. Конкурсът приключва на 22 март във Велико Търново.
– За пръв път чух наскоро за една техника на рисуване – ебру. Какво представлява тя?
– Аз кандидатствам с тази техника за още един конкурс. Това е термин за рисуване с бои и вода. Във вана се налива вода, капят се различни цветове бои, получават се разноцветни петна. Със специален инструмент се прибутват петната до получаване на някакви фигури или картина. Отгоре се разстила хартия или плат, приплъзва се и на него се отпечатва картината. Това е типично турска традиционна технология, която се практикува от стотици години.
– А за Италия?
– Калоферската дантела е позната и се плете в цяла Европа. В Италия е известен музеят на коприната „Комо”. Там също се уреждат конкурси за такъв тип дантела. На всеки желаещ се дава едно блокче – специално, с фигури, щампи. Всеки трябва да си избере нещо от него и да го изработи с истински копринени конци.
– Много време никой не знаеше за твоите умения и талант. Защо?
– Отначало бях сама и не показвах изработеното. Може би се страхувах, че няма да ме разберат. За пръв път получих признание на коледния базар при откриването на Бизнесцентъра в Самоков. Комисията одобри моите неща и вече 5 години действам в тази посока. Добих смелост и увереност. Дълги години не бях плела, но започнах наново, мечтаех си за изложби. Виждах, че сама малко трудно ще стане – ако сме повече, ще е по-добре.
Спечелихме проект „От раклата на баба” в Широки дол. Започнахме с децата да издирваме дантели, ризи, шамии с шити дантели и се учехме да ги изработваме. Вторият проект беше към Министерството на културата заедно с читалище „Любословие”. Тогава сформирахме групата на големите. Обикаляхме селата и издирвахме такива дантели. Имам голям снимков материал, направихме изложба в Сарафската къща. Третият беше за обучение по калоферска дантела.
– От две години имате и свой дом за творчество…
– Да, успяхме да получим старинната къща в двора на Зографската школа. Събираме се 15-16 жени, учим се, обогатяваме непрекъснато колекциите от шита дантела, носии, аксесоари към тях – ръкави, чорапи, шамии… Идеята ни е не само да се гледат като на изложба, а да могат желаещите да участват на живо в изработването им.
– Виждам много интересни шевици. Чух, че само тук, в Самоков, се правят…
– Така е. Разликата от другите е в начина на бродиране. Прави се само контура на бродиране. Изработва се само контура от лицевата страна, а пълнежът се прави от обратната и като се довърши, се оказва, че тя е лицето…

Разговорът ни с Ани сякаш няма да има край, защото тя е пълна с идеи, мисли с месеци напред и не се спира пред нищо, докато не изпълни намисленото.
Късметлийка е, защото цял живот работи нещо, което обича, което й доставя удоволствие. В очите й се чете щастието, че не й се налага да прави насила нещо, което не й е приятно. Тя е богата не само на дарби, но и на мечти. Пожелавам й да ги осъществи. Тя го заслужава.

Димитрина Божилова

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*