Тамара Паспалеева – разностранен творец и приятел на Самоков

Някъде бях чела, че са рядко хората, които са в състояние да ти повлияят, да те увлекат по такъв начин, че да тръгнеш заедно с тях през годините назад, да съпреживяваш изживяното от тях и спомените им да станат и твои спомени. Хора, с които сякаш е и привилегия да контактуваш, заради познанията, убедителността и обаянието им. И мисля, ще се съгласите, че един от тези редки хора е Тамара Паспалеева-Бочева. Или просто Тамара, както отдавна май всички ние, нейните познати, я наричаме. За четвърти път я посрещаме като скъп гост. Не, като скъп приятел. Защото общуването с нея винаги се е превръщало в щастливо и незабравимо събитие.
И докато първата ни среща през 2005 г., когато всъщност я открихме, бе породена от интереса и любопитството ни към рода Паспалееви, чиято потомка е, и към невероятната им родова история, то следващите срещи бяха с внимание, интерес и обич посветени именно на нейната личност и дарби. Защото тази крехка, наглед сякаш чуплива жена, е с невероятно силен и възвишен дух, с разностранни таланти и умения и с неизчерпаеми енергия и трудолюбие. Художник, поет, писател, етнограф и общественик и преди всичко майка и жена, която не престава да твори и да ни изненадва приятно.
Само за годините на познанството ни я преоткрихме няколко пъти. Знаехме, че рисува. После се убедихме в сладкодумството й на разказвач. А по-късно я опознахме и като поетеса и писателка. Поетичните й изповеди излязоха в две стихосбирки: през 2006 г. – “Аз и моята сянка” и през 2011 г. – “Стихове”. А в оригинално оформената й книга “Портрети от стария албум”, която представи през 2010 г. тук, в родния си град, тя е събрала спомените от своя живот – емоционален и богато наситен със събития и познанства с големи българи.
През пролетта на миналата година за приятелите си тя представи в София над 50 свои картини, рисувани през последните две години, които бяха огрели изложбената зала и топлеха душите на присъстващите.
Сега Тамара ни представя най-новата си изненада – записки от дневника на своя дядо Владимир Караманов, които е разчитала и преписвала грижливо и е оформила в достъпен вид за по-голям кръг читатели, за да остават скрити в архивите все по-малко страници от историята българска. И това не е случайно. Тамара е наследничка на два рода интелектуалци.
С особена грижовност се отнася тя към предците си и към историята на българския, а и на руския народ, които са се слели в собствената й съдба. По линия на баща й Леонид Паспалеев в жилите й тече руска кръв. Баба й /неговата майка/ Мария Арихбаева е рускиня и е съпруга на Иван Паспалеев, нашия малък Ване от началото на историята, която ни доведе до Тамара. Малкият самоковски сирак Ване, отгледан в Русия, в семейството на осиновителя му генерал Самсонов, се завръща като опитен офицер в родната България, за да участва храбро с войниците си в боевете през Балканската /включително и при Булаир/ и по-следващите две войни и да умре от раните си именно тук, в обичаната родина.
По линия на майка си – детската поетеса Веса Паспалеева, Тамара пък е свързана с Кюстендил и с рода Караманови. Кюстендилският й дядо – Владимир, също участва в Балканската война. Като студент в Швейцария в навечерието на войната, за голямо съжаление на всички професори, напуска университета и с приятели се връща в България, за да се бие, както казва, за освобождението на поробените си братя. Както си е обещал, след войната се завръща в Лозана и се дипломира. За родния си град той остава голям общественик и историк, събрал и завещал ценен архив.
Накрая и самата Тамара, освен многото неволи и сътресения, които животът стоварва върху крехките й рамене, на живо познава и ужаса на войната, мириса на барут и кръв, лицето на смъртта, като доброволка-санитарка в Трета армейска хирургическа болница в Кюстендил през Втората световна война.
Заради всичко това животът на Тамара е ярък, наситен, с много поуки. Затова има и толкова много да разказва – с картини, книги, публикации – все чисти и безценни късчета памет, които е опазвала и продължава да опазва от забрава.

Инж. Спаска Александрова