Култура, Кухня, Новини, Статии, коментари, Читателски

Тодоровден в Драгушиново

Рецепта за рачник

Продукти за седем порции: 5–7 средно големи речни раци, които се измиват добре и се заливат с вряла вода; 400 грама ориз; олио – 200 мл; 1-2 средно големи глави кромид лук; черен пипер на вкус; сол на вкус; 5–6 стръка магданоз; 1,1 л вода.
Начин на приготвяне: Измитият ориз се поставя в тепсия. Кромидът се обелва и нарязва на дребни късове. Магданозът се нарязва на стръкове от около 3 см. Сместа се разбърква и се добавят олиото, черният пипер и солта, които отново се разбъркват и се поставят в тепсията. Така приготвената смес се залива с вляла вода и се разбърква отново. Върху ориза се подреждат речните раци. Тепсията се поставя в добре загрята фурна с температура от около 200–220 градуса. Пече се 30–40 минути.

Може би защото черквата в Драгушиново носи името на Свети Теодор Тирон, Тодоровден е един от най-светлите празници в християнския обреден календар на селото – празнувал се е отколе и ще се празнува вовеки…

Черквата „Св. Теодор Тирон”

Тази черква е един от най-старите и красиви действащи православни храмове в Самоковско. Осветена е през 1869 г., като преди нея е имало друга черква, носеща името на същия светец, която е била отнесена от водите на Искъра при едно от големите разливания. Черквата е еднокорабна едноабсидна класическа християнска базилика с размери 9 на 14 м и с широк отворен притвор – 9 на 4 м. Каменните й стени са с дебелина над метър. Стенописите са дело на Михаил Белстойнев, представител на Самоковската художествена школа. Изящният иконостас съдържа прекрасни икони с приложници – християни от Драгушиново и самоковската Долна махала. Безценно богатство на храма били старинните богослужебни книги, спасени от наводнението в старата черква и превратностите на времето и пренесли духа на християнското слово в новосъградената. Две от тях са описани от самоковския краевед Христо Семерджиев в началото на ХХ в. – ръкописно Евангелие от ХV в. с приписка от 1728 г. на Петр Бурчя, че го е купил и го дарява на черквата „Свети Теодор” в Драгушиново за спасение на душата му и душите на негови близки, и Триод от 1674 г., отпечатан в Року, Далмация.
За съжаление сега тези книги не се намират в черквата в Драгушиново, а в Долномахленската черква „Въведение Богородично” в Самоков.
Предполага се, че строежът на черквата е продължил около две години. За тази прекрасна черква и нейното въздействие върху душите на православните християни от Самоковско може би най-добре говори фактът, че когато българите от богатото и голямо село Чамурли (Шишманово, днес под водата на яз. „Искър”) успели да издействат разрешение от султана за построяване на християнски храм и в тяхното село, за архитектурен първообраз била използвана именно черквата в Драгушиново. Така била построена и осветена през 1872 г. черквата „Св. Георги” в Чамурли.
През последния век, въпреки идеологическите комунистически атеистични ограничения, черквата в Драгушиново беше една от институциите, които помогнаха за съхраняване на православната вяра в душите на стари и млади. За това всеотдайно работеха и служилите в нея свещеници – отец Йордан Домишляров от Драгушиново, отец Стефан Хаджийски от Горни Пасарел и отец Петър Стоименов от Драгушиново, който служи в храма и досега.

Св. Теодор Тирон – покровителят на храма и на селото

Свети Теодор Тирон е един от войните–светци, които се смятат за покровители на войниците за Христовата вяра. Той живял в началото на 3 в. след Христа в гр. Амасий, в малоазиатската област Понт, и служил в римската армия. Страхувайки се от влиянието на християнството, императорите Максимиан и Максимин заповядали на християните да принасят жертви на езическите божества. Св. Теодор Тирон отказал и бил подложен на жестоки мъчения, но въпреки тях и всички увещания твърдо отстоявал християнската вяра. Затова бил наказан с изгаряне на клада.
Около 50 години след неговата смърт, когато император Юлиян Отстъпник се опитал да върне езичеството в Римската империя и за да оскверни вярата на ревностните християни, заповядал всичко на тържището в Константинопол да бъде поръсено с кръв от жертвени животни, св. Теодор Тирон се явил на архиепископа и му заръчал да забрани на християните да купуват храни от пазара, защото били поръсени с кръв, а да си варят пшеница в къщи. На учудения архиепископ св. Теодор Тирон обяснил кой е и че е изпратен от Бога за да помогне на християните, след което станал отново невидим…
В знак на почит към св. Теодор църквата запазила обичая в събота на първата седмица от Великия пост чрез коливо да се почита паметта на светия великомъченик.

Народното християнство и Тодоровден

През своето хилядолетно съществуване нашата православна християнска църква се е отнасяла с несравнима толерантност към нюансите на вярата на българския народ. Именно затова, наред с богослужението в черквата, коливото от пшеница и почитта към св. Теодор Тирон имат своите твърде интересни особености. Съхранените предания за жестока съпротива на местните жители срещу османските завоеватели, продължила близо 50 години, както и данните от османските данъчни регистри от началото на турското робство, показващи че почти цялото население на селото е принадлежало към категорията на т. нар. войнугани – спомагателни части на османската армия, ползващи се с особен статут в империята, обяснява както почитта към война–светец св. Теодор Тирон и именуването на черквата, така и обичаят на Тодоровден да се яздят неоседлани коне от децата и младежите.
От времето на освещаването на новата черква „Св. Теодор Тирон” през 1869 г. е създаденият и запазен досега твърде интересен обичай във всяко семейство да се прави курбан от речни раци – рачник. Освещаването на новата черква в Драгушиново, призвана да бъде продължение на отнесената от водите на Искъра и носеща същото име – на обичания от драгушинци светец, в условията на междукултурната колизия – продукт на съжителството в близкия град Самоков на мохамедани, евреи и християни, изисквало да бъде приготвен курбан – за здраве на хората и за здравина на сградата, защото така правели всички и така се правело винаги. От друга страна храмовият празник бил по време на Великите пости, а и делото на св. Теодор Тирон категорично отричало проливането на кръв на жертвено животно. Понеже хилядолетните наблюдения на поколения драгушинци върху живата природа ги карали да смятат, че речният рак няма кръв, било взето решение всяко семейство да направи курбан от речни раци – рачник, който да бъде „молитвен” в черквата заедно с традиционното коливо от пшеница. Това се прави и до днес…

Георги Хаджийски

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*