История, Култура, Новини

Трогателен концерт и историческа книга за 160-годишнината на читалище-паметник „Отец Паисий”

160-годишнината на читалище-паметник „Отец Паисий-1859” бе ознаменувана тържествено на 8 февруари.
Водещият Юлиян Балахуров изтъкна, че самоковското читалище е едно от най-старите в страната – първото е създадено през 1856 г. в Свищов, а до 1859 г. са открити подобни културни центрове още в Лом и Шумен /1856/, Дупница и Хасково /1858/. Основаването на читалището е документално удостоверено през 1859 г. с печат от Александър Екзарх. Краеведът Христо Семерджиев обаче посочва 1856 г. като началото на „Св. седмочисленици”, както първоначално се е наричало читалището. Преписка на Йосиф Брадати един век по-рано – от 1752 г., пък дава основание да се смята, че още по това време в Самоков е имало културна институция /”къща за четене”/. Актьорът Балахуров припомни, с помощта и на мултимедийна презентация и много снимки още някои от най-важните дати от дълголетната история на читалището.
Подробности за тях и като цяло за делото на читалището вече могат да се прочетат от книгата „Поглед в историята”, написана от младата авторка Зоя Станкова и издадена от читалищното настоятелство по случай 160-годишния юбилей.


„Съдържанието не е суха документалистика и точно в това се състои голямата заслуга на авторката, която успява да вкара емоция, да придаде усещане на историческия факт, да се учудва и възхищава, да тъгува и търси. Едва 25-годишната Зоя Станкова, която събира и предава цялата тази информация, доказва, че е здрав мостът между поколенията в Самоков”, заяви при представянето на книгата историкът Нина Христовска.
Развълнуваната авторка благодари за съдействието на читалищните дейци и ръководство, на редакторката Анна Манова и на Нина Христовска. „За да посегнеш към историята, трябва да я усетиш, да усетиш духа на читалището и на сградата, където всяка крачка ти говори. Опитах се да събера каквото е останало и да разкажа каквото знам и е разказано на мен. Това се оказа много трудна задача, защото архивът на читалището е изгубен, а пред мен стояха само няколко тетрадки, недатирани снимки, хвърчащи листа, влага и прах по таваните и мазетата, както и едно особено чувство за дълг, за признателност и задължение”, разказа Зоя Станкова.
Впоследствие председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци Станислав Почекански връчи „Златна лира” – най-престижното отличие на Съюза, на читалището и лично на неговия председател Стоян Пашов.
„Получаването на награди е много вълнуващо, но и отговорно нещо. Това е оценка не само за нашата дейност, но и за активните и възрожденски усилия на нашите предци”, коментира Пашов.


Кметът Владимир Георгиев също приветства изпълнилите красивия салон на читалището хора.
Последва истински родолюбив концерт, започнал с изпълнението на химните на България и Европейския съюз от врачанския симфоничен оркестър с диригент Христо Попов. Под изкусния акомпанимент на десетките участници в Симфониетата трио „Тенорите” – Александър Господинов, Илиян Недев и Кирил Илиев, изпълни с много плам песни от златната съкровищница на българската музика.
Историческата ретроспекция започна с „Край Босфора”, последваха творби за цар Симеон Велики, цар Иван Шишман, Чинтуловите „Къде си, вярна, ти, любов народна?”, „Стани, стани, юнак балкански”, „Вятър ечи, Балкан стене”… Почетени бяха епохата на Възраждането, Априлското въстание и Освобождението.
Водещият на концерта Емил Пеняшки припомни историята на Булаирския марш, посветен на победната битка по време на Балканската война на съставения предимно от самоковски воини 22-и Тракийски пехотен полк. Автор е Найден Андреев, личен приятел на служилия в полка Димчо Дебелянов, а музиката е композирана от Владимир Гълъбов.
Пеняшки подчерта, че най-големият войнишки паметник в България в чест на загиналите във войните е именно самоковският паметник-читалище „Отец Паисий”, на чиято фасада, върху 40 мраморни плочи, са изписани имената на 1019 души от града и околните селища, жертвали живота си за България. Вече 90 години са изминали от окончателното завършване на тази величествена сграда, с която Самоков и цялото население на общината с право се гордее. Много десетилетия вече читалището изпълнява своята генерална функция на културно средище и неповторим паметник – израз на почитта към загиналите във войните герои.

Делян Василев

Leave a Reply