Новини, Статии, коментари, Читателски

Тъжно!…

Тъжно е, когато в една държава правят всичко възможно за други държави, а те дори не забелязват това. Ако все пак обърнат внимание и покажат чувства, то е, за да размахат обвинително пръст.
Прекалено тъжно е, когато държавата не забелязва, че в нея живеят хора.
Тъжно е, когато се живурка в удобно измислена за някои лъжедемокрация.
Особено тъжно е, когато пред избори се продават гласове и се знае предварителният вот на гласоподавателите.
Гладно е, когато някои хора купуват не да забогатеят, а просто за да оцелеят.
Тъжно е всекидневно да лъжат, че няма пари за здраве, за пенсии и др., когато в това време намират средства да купуват въоръжение, което не е необходимо при армия, която почти не диша.
Тъжно е да съществува безплатно здравеопазване, което дава право само на хора с пари да се лекуват.
Гладно е, когато някои бъркат по кофите с боклук, за да живеят в измислен безумен свят, който явно не ги иска.
Тъжно е европейски пари да се усвояват само за лични цели, а обществото да страда от това.
Особено тъжно е да се работи цял живот в системата и накрая, почти стигнали пенсия, хората да си отиват, забравени от общество, на което не му пука и на което малко или много поне данъци са давали цял живот…
Когато убиват умишлено хора е тъжно, че правосъдието не си мръдва пръста да въздаде справедливост или, ако го стори, то е само защото е заинтересовано да прибере парите.
Тъжно е, когато видим с очи до каква висота са стигнали други държави, а нашата, милата, все още топурка в кал до шия и няма измъкване.
Особено тъжно е, когато видим как пустеят обезлюдени селата; как се рушат в безпомощност къщите; как освен тръни по нивите няма нищо друго; как се убиват умишлено здрави животни, които са за препитание на нашенеца.
Тъжно е на пазара да има от пиле мляко; повечето внесено от Европейския съюз, а наши продукти почти да няма…
Особено тъжно е, когато хората са разделени по етноси и едните получават социални грижи и ползват безплатно услуги, докато останалите са задължени да плащат данъци за една държава, която изобщо не мисли за тях.
Тъжно е, когато си завиждаме и се мразим само за това, че някои са родени с късмет и им върви в живота.
Тъжно е, когато брат убива брата си, майка удушава бебето си, а син родителите си – само за да ги ограби.
Тъжно е, нали?!
Когато липсва избор в живота, държавата, обречена на всекидневно вегетиране, просто престава да диша…
Но, казват някои от нас, тихо, под сурдинка: Правилата ги определят други! Ние само гледаме, ругаем и ни става наистина толкова тъжно и страшно, че все още сме тук – в държава, хваната здраво в примката на мрака…

Васил Софин

Leave a Reply