История, Култура, Новини, Обяви, Статии, коментари

Уникална книга на самоковец за Балканската война

В навечерието на новата година излезе от печат една наистина уникална книга на самоковски автор – „Дневник по Балканските войни през 1912 и 1913 г.”. Автор на дневника е самоковецът свещ. Христо Кондоферски, който е взел участие в Балканската и Междусъюзническата война като духовно лице в състава на Трети бригаден лазарет от 7-а пехотна Рилска дивизия.
Дневникът излиза на бял свят благодарение на внука на свещеника и възложител на отпечатването на книгата Александър Кондоферски. Той е съхранявал в последно време оригиналните записки на своя дядо.
Самият дневник започва на 17 септември 1912 г. – в деня на обявената обща мобилизация по повод предстоящата тогава Балканска война. Последните записки в тази невероятна книга са от 5 август 1913 г., когато след Междусъюзническата война отецът е демобилизиран.
На повече от 200 страници свещ. Кондоферски разказва за преживяното през двете войни, за цената на победите, за загиналите бойни другари /сред които е и неговият брат/, за онези страшни условия, когато не само от вражески куршум, но и от нечовешки студ и болести, срещу които няма лек, намират смъртта си хиляди, в това число и много жители на Самоков, околните села и региона.
В тези откровени наистина до болка писания нищо не е спестено. Човек може да ги чете горд и с изумление, стреснат и покрусен, но никога безчувствен. Това е един летопис, който едва ли има свой аналог дори в национален мащаб.
„Ние сме длъжници на героите-светци, дали живота си за обединението на България! Нека сторим дълбок поклон пред тези страдалци – чеда на майка България, които се жертваха за своите поробени братя и сестри от Македония и Беломорска Тракия! Да прочетем тази книга и да изпълним своя синовен дълг. Да не забравяме!”, пише в предговора Александър Кондоферски.
„За първи път се сблъсках реално с ужаса на войната, диктувайки дневника на отец Христо Кондоферски на брат ми Делян, който набираше текста на чисто. Нито филми, нито история, нито пък други прочетени или чути неща не са могли да ме докоснат до днес така силно, както тези записки. Ставахме всеки ден в продължение на няколко седмици с мисълта за тази книга. Тя ни погълна. И потресе!… Дневникът, който отец Кондоферски ни завеща, е по-сполучлив от учебник”, изповядва пък Яна Василева от името на екипа, подготвил книгата за печат.
Самата книга включва освен дневника, който е основната й част, още няколко по-малки творби на свещ. Кондоферски: „Битието на моята фамилия”, „Кратко пътешествие до извора на фамилията” и „Кървави сцени из живота на самоковските рудари и въглищари през време на турското робство”, в която авторът описва истинска случка, станала през пролетта на 1855 г. в с. Борика край Ихтиман, в рамките на някогашната голяма Самоковска околия.
В книгата е поместено и надгробното слово на отец Китов, произнесено на погребението на отец Кондоферски на 13 юни 1973 г.
Няколко снимки допълват разказаното в „Дневник”-а. Сред тях са фотографии на свещ. Кондоферски с негови бойни другари, както и с брат му Иван, чийто син Крум Кондоферски /който живее във Венецуела/ преди месец навърши 100 години и сега е най-възрастният самоковец.
Редактор на „Дневник на Балканските войни” е Тодор Попов, а графичен оформител – Надка Вардарова. Книгата излиза в самото навечерие на вековния юбилей на Булаирската епопея /26 януари по стар стил, 8 февруари по нов/, която е главното събитие за самоковци в Балканската война.
Цената е 10 лв. В памет на автора две трети от приходите от продажба са определени за благотворителни цели.
„Дневник на Балканските войни през 1912 и 1913 г.” може да се намери в редакцията на в. „Приятел” и в книжарницата на г-н Стойко Трифонов в пазара.
х х х
Христо Зафиров Кондоферски е роден на 15 август 1879 г. в Самоков, където завършва и духовната семинария. В продължение на 10 години е учител на различни места в Софийска област, а през 1909 г. е ръкоположен за свещеник. Пастирският си дълг изпълнява с достойнство в продължение на повече от 60 години, много от които като ставрофорен свещеноиконом. Бил е предстоятел на храм „Св. Никола” и на Митрополитската църква в родния си град. Отличавал се е и с работата си на отличен администратор. По-възрастните го помнят и като страстен любител на природата и активен турист до преклонна възраст, както и като чудесен съпруг и много добър баща на четирима синове.

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*