Култура, Новини, Статии, коментари

Успех, Ники!

Николай Войнов

Сега доста хора познават Николай Войнов заради неговата успешна творческа дейност като млад артист и режисьор, която го прави популярен. Но аз го познавам много по-отдавна.
Не помня точно годината, но в края на май китарният ансамбъл „Акустика” имаше традиционния си концерт. Тогава все още „акустиките” бяха няколко – първа, втора, трета… Откъде беше разбрал Ники за този концерт не е толкова важно; важно е, че беше дошъл заедно с майка си и удостоверението за завършен първи клас в ръка. С особено внимание и любопитство гледаше и слушаше напредналите китаристи. Почти съм сигурен, че чух тогава ентусиазирано да казва на майка си, че иска да се научи да свири на китара. В края на концерта желанието му беше обявено официално пред ръководителя на китаристите. И се започна…
Ники се оказа, въпреки крехката си възраст, любознателно и схватливо дете, умеещо да общува с всички – и с малки, и с големи, усмихнато и трогателно добронамерено. Артистично, занимателно…
Бързо /сравнително/ усвояваше уменията да се свири на китара. Участваше винаги в концертите на „акустиките”.
Но интересите му бяха повече. След няколко години, вече доволно добър китарист, започна да тренира… баскетбол. Сигурен съм, че и там е бил усърден и добър. По-късно започна тренировки по… волейбол. Да не повтарям това за усърдието и резултатността.
Но да не забравя – няколко години Ники беше и водещ, аниматор на детските рождени дни в „Синята къща”, което може би е оказало подтик, за да се насочи и изяви в следващото си амплоа – театралното.
Ники стана актьор! Гледал съм го в няколко постановки. И не е само мое мнение, че играта му е забележимо искрена и вродено артистична. В последната постановка обаче – Шекспировата „Комедия от грешки” – постановка на Любомир Малинов, изпълнението на Николай, както и на целия актьорски екип, беше изключително.
След това Ники ни поднесе нова, почти невероятна изненада – първия си режисьорски опит – спектакъл по комедията „Юбилей” на А. П. Чехов. И това представление сигурно е изненадало приятно и журито на международния театрален фестивал в Албена, та й отреди тази пролет първо място!
Думите вече са излишни. Знам за мечтата на Николай – да продължи образованието си в НАТФИЗ! Където, всъщност, му е мястото.
Задължително трябва да успее! Най-чистосърдечно му го желая.
Успех, Ники! Нали ми позволяваш поне малко да се гордея с тебе!?

Христо Христов

Leave a Reply